Наредба №3 4-та част
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ЗАЩИТА И АВТОМАТИКА
Глава деветнадесета
ЗАЩИТА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V
Раздел I
Област на приложение, определения
Чл. 817. Изискванията по тази глава се отнасят за защитата на електрически уредби и мрежи с напрежение до 1000 V.
Чл. 818. Апарат за защита - апаратът, който автоматично изключва защитаваната електрическа верига при нарушаване на нормалния режим на работа
Раздел II
Изисквания към апаратите за защита
Чл. 819. Апаратите за защита се избират с изключвателна способност, съответстваща на максималния ток на к.с. в началото на защитавания участък на мрежата.
Чл. 820. Апаратите за автоматично изключване и винтовите предпазители със стопяема вложка се присъединяват така, че въводните проводници се свързват към клемите на неподвижните контакти на автоматите, а на предпазителите - към гнездата им.
Чл. 821. (1) Всеки апарат за защита има надпис с означен номинален ток и ток на изключване на апарата.
(2) Надписите се поставят върху апарата или на схема, поставена в близост до него.
Раздел III
Избор на защитите
Чл. 822. (1) За електрическите мрежи се избират защити срещу токовете на к.с. при възможното най-малко време на изключване и с осигурена селективност.
(2) Защитите се избират по условието за осигуряване на изключване на повредения участък при к.с. в края на защитаваната линия в случаите на:
1. еднофазни и многофазни к.с. - в мрежи с директно заземена неутрала;
2. междуфазни к.с. - в мрежи с изолирана неутрала.
Чл. 823. (1) Номиналният ток на стопяемите вложки на предпазителите и токът на заработване на автоматичните предпазители се избират в зависимост от изчислителните токове на защитаваните участъци или от номиналните токове на електрическите потребители, като при всички случаи се избира минималната стойност. Апаратите за защита се отстройват от токовете на краткотрайно претоварване (самопускане, пускови токове, върхови технологични товари и т.н.) и при тях не действат на изключване.
(2) Кратността на изчислителния ток спрямо номиналния ток на предпазителите (тока на заработване на автоматичните предпазители) при междуфазни къси съединения в мрежи с изолирана неутрала или при еднофазно к.с. в мрежи с директно заземена неутрала е не по-малка от посочената в глава седма, раздел IX.
(3) Кратността на тока на к.с. по ал. 2 може да не се изчислява при мрежите, защитени само от токовете на к.с. (не изискват защита от претоварване), при условие че по отношение на продължително допустимото токово натоварване на проводниците, посочено в таблиците на глава трета, защитните апарати имат кратност не по-голяма:
1. за номиналния ток на стопяемите вложки на предпазителите от 300 %;
2. за тока на заработване на автомат само с токова отсечка от 450 %;
3. за номиналния ток на автомат с нерегулируема обратно зависима от тока характеристика (независимо от наличието или липсата на отсечка) от 100 %;
4. за тока на заработване на автомат с регулируема обратно зависима от тока характеристика от 150 %; ако автоматът има и отсечка, кратността на тока на нейното заработване не се ограничава.
Чл. 824. Завишаването на номиналните токове на стопяемите вложки на предпазителите и токовете на заработване на автоматите в сравнение с посочените стойности в чл. 823 се допуска за отстройка от токовете на самопускане на електродвигатели при условие, че кратността на тока на к.с. е най-малко 5 за предпазителите и 1,5 за автоматите.
Чл. 825. (1) Електрическите мрежи в сгради се защитават от претоварване, ако са изпълнени с открито положени проводници с горима изолационна обвивка, незащитени от механични повреди.
(2) Електрическите мрежи със защитени от механични повреди проводници или положени в тръби в негорими строителни конструкции се защитават от претоварване, ако се претоварват продължително време в зависимост от технологичния процес или от режима на работа на инсталацията.
(3) Всички уредби в пожароопасни и взривоопасни помещения и взривоопасни външни уредби се защитават от претоварване.
Чл. 826. (1) В защитаваните от претоварване електрически мрежи проводниците се оразмеряват по изчислителния ток, при което продължително допустимият ток е не по-малък:
1. от 125 % от номиналния ток на стопяемата вложка или от тока на заработване на автомата с токова отсечка - за проводници с поливинилхлоридна, гумена или аналогична по топлинна характеристика изолация; в производствени помещения без опасност от взрив се допуска оразмеряване за 100 %;
2. от 100 % от номиналния ток на автомата с нерегулируема зависима от тока характеристика (независимо от наличието или липсата на токова отсечка) - за всякакви видове проводници;
3. от 100 % от тока на заработване на автомата с регулируема зависима от тока характеристика - за проводници и кабели с поливинилхлоридна, гумена или аналогична по топлинна характеристика изолация;
4. от 100 % от номиналния ток на електрическия двигател - за проводници към електрически двигатели с късо съединен ротор във взривобезопасни помещения.
Раздел IV
Места за поставяне на апарати за защита
Чл. 827. Апаратите за защита се поставят в достъпни за обслужване места и при монтажа им се осигурява:
1. изключване на възможността за механичното им повреждане;
2. безопасността за обслужващия персонал при заработване на апаратите и при манипулиране с тях;
3. достъп за обслужване на апарати с открити тоководещи части само от квалифициран персонал.
Чл. 828. Апарати за защита по правило се поставят в местата на мрежата, където сечението на проводниците намалява (в посока към потребителите), или в местата, където това е необходимо за осигуряване на селективност.
Чл. 829. (1) Апаратите за защита се монтират непосредствено в местата на присъединяване на защитаваните проводници към захранващата линия.
(2) Допуска се при необходимост участък до 6 m от захранващата линия до защитния апарат на отклонението. Допуска се по-малко сечение на проводниците от това на захранващата линия (но не по-малко от сечението на защитавания проводник), ако са положени в тръби или са с негорима обвивка.
(3) Допуска се в труднодостъпни места (например на голяма височина) поставяне на апаратите за защита на разстояние до 30 m от точката на отклонение в удобно за обслужване място (например до въвод в разпределително табло, контактор на консуматор и др.). Сечението на проводниците на отклонението се избира не по-малко от сечението, определено по изчислителен ток и осигуряващо не по-малко от 10 % от пропускателната способност на захранващата линия. От захранващата линия до апарата проводниците се полагат в тръби или са с негорима изолация.
Чл. 830. (1) При защита на мрежите с предпазители последните се поставят на:
1. всяка нормално незаземена фаза/полюс;
2. неутралните (нулевите) проводници и на проводниците от средната точка на двупроводни вериги - в уредби на пожаро- и взривоопасни производства.
(2) Забранява се поставянето на предпазители във веригите на неутрални и защитни проводници, в неутралата на трипроводни и четирипроводни вериги, в проводниците от средната точка на двупроводни вериги, където се изисква зануляване.
Чл. 831. (1) При защита на мрежи с максималнотокови автомати автоматите се присъединяват на всички нормално незаземени полюси или фази.
(2) При защитата на мрежите с изолирана неутрала се допуска в трипроводни мрежи за трифазен ток и двупроводни мрежи за еднофазен или постоянен ток поставянето на максималнотокови автомати само в двете фази на трипроводните и в едната фаза/полюс на двупроводните мрежи. В една и съща уредба защитата се поставя на едни и същи фази/полюси.
(3) Допуска се поставянето на максималнотокови автомати в неутралните проводници само при условие, че при тяхното задействане от мрежата едновременно се изключват всички проводници, които се намират под напрежение.
Чл. 832. (1) Допуска се да не се поставят апарати за защита, когато това е целесъобразно по условията на експлоатация, в местата на:
1. отклонение на проводници от шини към апарати, монтирани в таблото, в което се намират и шините; проводниците се избират по изчислителния ток на веригата на отклонението;
2. намаляване сечението на захранващата линия по нейната дължина и на отклоненията от нея, ако защитата на предходния участък от линията защитава и участъка с намалено сечение или ако сеченията на проводниците на незащитените участъци от линията или отклоненията от нея са не по-малки от половината сечение на проводниците от защитения участък от линията;
3. отклонения от захранващата линия към потребители с малка мощност (лампи, битови прибори и др.), ако захранващата ги линия има защита с ток на заработване не по-голям от 25 А;
4. отклонения от захранващата линия на проводници за вериги на измерване, управление и сигнализация, ако тези проводници не излизат извън таблата или машините.
(2) Не се допуска поставянето на апарати за защита в местата на присъединяване към захранващата линия на вериги за управление, сигнализация и измерване, изключването на които може да доведе до опасни последствия (изключване на пожарни помпи, вентилатори - предотвратяващи образуването на взривоопасни смеси, някои механизми на собствените нужди на електрическите централи и др.). Проводниците на тези вериги се полагат в тръби или са с негорима изолация и сечението им се избира по условията за механична якост на връзките с клемите на таблата и апаратите.
Глава двадесета
РЕЛЕЙНА ЗАЩИТА
Раздел I
Област на приложение
Чл. 833. (1) Изискванията по тази глава се отнасят за релейната защита на електрически уредби и мрежи с напрежение от 1000 V до 400 kV.
(2) Защитите на електрически уредби с напрежение над 400 kV, а също и на кабелни линии 220 и 400 kV и на други специални уредби (постояннотокови преобразуватели, кондензаторни батерии ВН, статични компенсатори, електрически уредби на атомни централи) се изпълняват по техническите условия на заводите производители и по действащите стандарти.
(3) Изискванията към защитите на електрически мрежи с напрежение до 1000 V, на кондензаторни уредби и електротермични уредби са посочени в глави деветнадесета, тридесет и шеста и четиридесет и четвърта.
Раздел II
Общи изисквания
Чл. 834. Електрическите уредби и мрежи се осигуряват с устройства за релейна защита, предназначени за:
1. автоматично изключване на повреден елемент с помощта на комутационни апарати;
2. реагиране на ненормални и опасни режими на работа на елементи от електрическата мрежа (претоварване, повишаване на напрежение и др.);
3. сигнализация за нарушение на нормалния режим на работа на защитавания елемент, а също и за появата на повреди, които не представляват непосредствена опасност за елемента или за цялата електрическа уредба.
Чл. 835. Допуска се замяната на автоматични прекъсвачи и релейна защита с предпазители, когато:
1. са избрани с необходимите параметри (номинално напрежение, ток, максимален ток на изключване и др.);
2. осигуряват изискваните за дадената електрическа уредба избирателност и чувствителност на действие;
3. не пречат на прилагането на необходимата автоматика съгласно работните условия на електрическата уредба (автоматично повторно включване - АПВ, автоматично включване на резервно захранване - АВР, и др.).
Чл. 836. (1) Устройствата за релейна защита се избират по условие за осигуряване на възможно най-малко време за изключване на късите съединения.
(2) Релейната защита заработва за време, което осигурява:
1. устойчива работа на електроенергийната система и на електрическите уредби на потребителите;
2. ограничаване на размерите на повредата и областта на разпространение;
3. възможност за възстановяване на нормалната работа чрез действие на АПВ и АВР;
4. самопускане на електрически двигатели;
5. въвеждане в синхронизъм и др.
(3) Усложняването на релейната защита с цел намаляване на времето на изключване на късите съединения се основава на реалните изисквания за работа на електрическата система или уредба за всеки конкретен случай.
Чл. 837. (1) Действащата на изключване релейна защита по правило се избира с осигуряване на селективност на действието (изключва само повредения елемент от групата елементи).
(2) Допуска се неселективно действие на релейната защита при необходимост от ускоряване на изключването на к.с., когато последващото действие на АПВ и АВР отстранява неблагоприятните последствия.
(3) Допуска се използването на комбинирани схеми за защита и автоматика, при които к.с. се изключват от групови или секционни прекъсвачи, след което повреденият елемент при липса на напрежение автоматично се изолира с отделители, мощностни или ножови разединители. Захранването на неповредените елементи се възстановява с помощта на АПВ, АВР или с автоматика за последователно включване.
Чл. 838. Допуска се релейна защита със закъснение, осигуряващо избирателно действие, когато:
1. изключването на к.с. със закъснение е възможно според изискванията за сигурност в работата на електрическата система;
2. защитата действа като резервна.
Чл. 839. Релейната защита се избира по критерии, осигуряващи надеждно действие, постигано с употребата на минимален брой защити с най-прости схеми, минимален брой вериги, релета, контакти, микропроцесорни системи и др.
Чл. 840. Релейната защита, захранвана от напреженови трансформатори, се снабдява с устройства, които позволяват автоматично извеждане от работа и сигнализиране при изключване на автоматите/изгаряне на предпазителите или при други неизправности във вторичните напреженови вериги, ако това може да доведе до неправилно заработване на защитата в нормален режим на работа.
Чл. 841. При релейна защита със закъснение във всеки конкретен случай се преценява необходимостта от осигуряване заработването на защитата от началната стойност на тока или съпротивлението на веригата при късо съединение. Това се отнася за случаите, когато е възможно неправилно заработване или отказ на защитата (поради затихване на тока на късо съединение с течение на времето в резултат на евентуално появили се люлеения, появата на дъга в мястото на повредата и др.).
Чл. 842. Защитите в мрежи с напрежение 110 kV и по-високо се предвиждат с устройство за блокиране при възникване на люлеене в електроенергийната система, ако по принципа на своето действие може да заработят неправилно.
Чл. 843. Заработването на релейните защити се регистрира чрез вградени указатели или чрез отделни сигнални релета, броячи на заработванията и други устройства с аналогично предназначение в такава степен, каквато е необходима за отчитане и анализиране на работата на съответните защити.
Чл. 844. При изпълнението на сигнализация за действието на релейните защити се предвижда:
1. сигнално реле или вграден указател за регистриране заработването и изключването на всяка защита;
2. сигнализиране заработването и изключването на всяка отделна функция, стъпало (зона) и степен на закъснение при сложна или комплексна релейна защита.
Чл. 845. За анализиране на нарушенията на нормалния работен режим и за определяне на мястото на повредата в електроенергийната система се предвиждат автоматични устройства, достатъчни за регистриране на аварийните величини по време на преходните процеси. Тези устройства може да са вградени и в релейните защити.
Чл. 846. (1) На всеки елемент от електрическата уредба се предвижда защита, която избирателно и бързо изключва повредите на защитавания елемент (основно действие) и по възможност със закъснение повредите на съседните елементи при отказ на техните защити или прекъсвачи (далечно резервиране).
(2) На електропроводните линии от преносната мрежа с напрежение 220 и 400 kV и на междусистемните електропроводи се прилага принципът на пълното близко резервиране по отношение на релейните защити, за което се предвиждат:
1. две самостоятелни защити, действащи при всички видове к.с. - за основния участък на линиите;
2. устройство, действащо при отказване на прекъсвача (УРОП);
3. диференциални защити на шините в уредбите, към които е присъединена електропроводната линия;
4. на защитите по т. 1 - свързване към отделни ядра на токовите трансформатори, самостоятелни напреженови вериги, захранени от напреженовия трансформатор през отделни предпазители, поставени в командния шкаф на полето, самостоятелни оперативни вериги, захранени от две акумулаторни батерии, две устройства за автоматично повторно включване;
5. прекъсвачи с две изключвателни бобини, на които да действа самостоятелно всяка от защитите.
(3) В случаите, когато е осъществено пълно близко резервиране в последователно свързани обекти от електроенергийната система, не се изисква осигуряване на далечно резервиране.
(4) За електропроводите с напрежение 220 kV, присъединени към електрически уредби, съоръжени с поле „обходен прекъсвач", може да не се предвижда втора защита, действаща при всички видове к.с., ако са изпълнени условията:
1. основната защита на електропровода, действаща при всички видове к.с., е микропроцесорно (цифрово) устройство с вградена функция за самоконтрол и самодиагностика, която автоматично сигнализира за появили се неизправности в релейната защита;
2. като самостоятелно устройство е предвидена резервна релейна защита, действаща при к.с. към земя; препоръчително е за резервната защита осигуряването на функция за самоконтрол и самодиагностика;
3. електрическата уредба се обслужва от постоянен оперативен персонал;
4. поле „обходен прекъсвач" може да замести полето на съответния електропровод без изключване на електропровода само чрез действията на оператора.
Чл. 847. (1) Отделна (освен основната) резервна защита на защитавания елемент, осъществяваща далечно резервиране и за съседните елементи, се предвижда в случаите, когато основната защита по принципа на своето действие не може да резервира основните защити или прекъсвачите на съседните елементи (надлъжни и напречни диференциални защити и др.).
(2) Допуска се като допълнителна защита използването на токови отсечки без закъснение за ускоряване изключването на защитавания елемент, в т.ч. и при незаработване в границите на мъртвата зона на посочния орган, а също и в други случаи на отказ на основната защита.
Чл. 848. Допуска се, когато пълното далечно резервиране на релейните защити и прекъсвачите на съседните елементи изисква значително усложняване на защитите или е технически невъзможно:
1. съкращаване на зоната на резервно действие, незаработване на резервните защити при к.с. след трансформатори и линии с реактори в края на дълъг съседен участък, на съседен участък, при който поради наличие на генериращ източник (подхранване) токът в мястото на защитата е значително по-малък от тока в мястото на повредата;
2. резервиране само за най-често възникващите видове повреди без вземането предвид на редките режими на работа и каскадното действие на защитите;
3. неизбирателно действие на защитите при к.с. на съседните елементи с възможност за прекъсване на захранването на подстанциите; при това неселективните изключвания се коригират с помощта на АПВ и АВР, когато е възможно.
Чл. 849. (1) Когато отказът на прекъсвач в електрическа централа/подстанция поради незадоволително действие на защитите при повреди в съседните елементи (недостатъчна чувствителност, недопустимо дълго време на изключване според условията за устойчивост, прекомерно голям брой изключвани елементи) води до особено тежки последствия, се предвиждат специални устройства за резервиране отказа на прекъсвачите (УРОП).
(2) При заработване на една от защитите на повредения елемент (основна, резервна или допълнителна) и неизключване на късото съединение в определеното време УРОП изключва съседните прекъсвачи на същата шинна система. За тази цел се допуска действие на резервните защити на присъединенията на дадена шинна система в обратна посока (когато късото съединение по отношение на мястото на присъединяване на защитата е в посока към шините, а не към линията).
(3) На отговорни електропроводи от преносната мрежа се препоръчва действието на УРОП посредством канал за връзка на изключване на прекъсвача в срещуположния край.
Чл. 850. При поставяне на втори комплект защита се осигурява възможността за отделната й проверка/ремонт независимо от първата защита, когато защитаваният елемент е в работа.
Чл. 851. (1) Чувствителността на основните типове релейни защити се оценява с помощта на коефициент на чувствителност като отношение на:
1. изчислителните величини (ток или напрежение) при метално к.с. в границите на защитаваната зона към стойностите на заработване - за защити, които реагират на нарастващи при повреда величини;
2. стойностите на заработване към изчислителните величини (напрежение или съпротивление) при метално к.с. в границите на защитаваната зона - за защити, които реагират на намаляващи при повреда величини.
(2) Изчислителните величини се приемат при най-неблагоприятните видове повреди за реално възможни режими на работа на енергийната система.
Чл. 852. Коефициентът на чувствителност на основните защити има стойност не по-малка от:
1. за максималнотокови защити със и без пускане от минимално напрежение и филтрови защити на обратна последователност - 1,5;
2. за токови посочни защити със и без пускане от минимално напрежение:
а) за пусковия орган - 1,5;
б) за посочния орган на обратна или нулева последователност - 2,0;
в) за посочния орган, включен на пълен ток и напрежение - не се нормира;
3. за дистанционни защити:
а) за пусковия орган независимо от типа - 1,5;
б) за дистанционния орган на втората зона, предназначена да действа при к. с. в края на защитавания участък до шините на подстанцията - 1,2; за този орган чувствителността по ток е 1,5 (по отношение на тока на точна работа) при повреда в същата точка;
4. за стъпални токови или токови и напреженови защити, посочни и непосочни, включени на пълен ток и напрежение или на съставящи на нулевата последователност:
а) за токовия и напреженовия орган за стъпалото на защитата, предназначено да действа при к. с. в края на защитавания участък без вземане предвид резервното действие - 1,5; при наличие на сигурно избирателно действие на резервно стъпало се допуска намаление на коефициента на чувствителност на токовия орган до 1,3;
б) за посочния орган на обратна и нулева последователност - 2;
в) за стъпалото на защита на нулевата последователност, предназначено да действа при к.с. в края на защитавания участък и ако шинната система на противоположния край на линията има защита на шините, се допуска коефициент на чувствителност 1,5 - осигурен в режим на каскадно изключване;
5. за надлъжни диференциални защити на генератори, трансформатори, линии и други елементи, а също така и пълна диференциална защита на шини - 2,0;
6. за непълна диференциална защита на шини с генераторно напрежение, изпълнена като дистанционна защита, за токовия пусков орган - 1,5; за непълна диференциална защита на шини, изпълнена като токова отсечка - 1,5 (при к.с. на шините);
7. за диференциална защита на генератори, трансформатори и електродвигатели чувствителността се проверява по тока на к.с. на изводите им; за генератори с директно охлаждане на намотките на статора независимо от стойността на коефициента на чувствителност се приема ток на заработване на защитата, по-малък от номиналния ток на генератора;
8. при включване на трансформатори под напрежение, а също и при кратковременни режими на работа на тринамотъчни трансформатори при изключена една от неговите страни (намотки) се допуска намаляване на коефициента на чувствителност за диференциална защита на трансформатора или блока генератор-трансформатор до 1,5;
9. при включване на един от захранващите елементи на повредени шини се допуска намаляване на коефициента на чувствителност за диференциална защита на шини до 1,5;
10. напречни диференциални посочни защити на паралелни електропроводи и кабелни линии:
а) за пусковия орган на комплекта на защитата от междуфазни къси и земни съединения - 1,5;
б) за посочния орган на нулева последователност - 2,5;
в) за посочния орган, включен на пълен ток и напрежение - не се нормира;
11. посочни защити с високочестотна блокировка (в изключвателните вериги):
а) за пусковия посочен орган или посочния орган - 3,0;
б) за пусковите токови и напреженови органи - 2,0;
в) за дистанционния пусков орган - 1,5;
12. токови отсечки без закъснение на генератори (с мощност до 1 MW), трансформатори и електродвигатели при к.с. в мястото, където е поставена защитата - 2;
13. защити за земни съединения в мрежи с малък ток на земно съединение - 1,25 за действащите на сигнал и 1,5 за действащите на изключване.
Чл. 853. (1) За генератори, работещи самостоятелно или в блок генератор-трансформатор, чувствителността на защитата от земни съединения в статорите на генераторите, действаща на изключване, се определя от минималния ток на заработване на защитата, ненадвишаващ 5 А. По изключение се допуска увеличение на тока на заработване над посочената стойност, но не повече от 10 %.
(2) За генератори, работещи на общи шини генераторно напрежение за реализиране на селективна защита от земни съединения в статорите на генераторите, се допуска ток при земно съединение на клемите на генератора до 20 А. Времето за изключване на генератора при наличие на земно съединение в статора в тези случаи не надвишава 1 s.
Чл. 854. Минималният коефициент на чувствителност за резервните защити при к.с. в края на съседния елемент или в края на най-отдалечения от няколко последователно свързани елемента, включени в зоната на резервиране, се приема най-малко 1,2.
Чл. 855. За токови отсечки без закъснение, поставяни на електропроводите и кабелните линии като допълнителни защити, минималният коефициент на чувствителност е 1,2 (при к.с. в защитаваната зона с дължина най-малко 15 до 20% от дължината на защитавания участък).
Чл. 856. При възможно заработване на защитата на следващия елемент поради отказване на защитата на предходния елемент вследствие на недостатъчна чувствителност (например защити на пръстеновидна мрежа с една захранваща точка) е необходимо съгласуване на чувствителността на тези защити помежду им.
Чл. 857. (1) В мрежи с голям ток на земно съединение се избира такъв режим на заземяване на неутралите на силовите трансформатори, при който достигнатите стойности на токовете и напреженията при земни съединения осигуряват действието на релейните защити на елементите на мрежата при всички възможни режими на електрическата система.
(2) За повишаващи трансформатори/трансформатори с двустранно захранване с непълна изолация на намотките от страната на неутралата не се допуска режим на работа с изолирана неутрала на отделни шини или участък от мрежа 110 до 400 kV с еднофазно земно съединение. За тази цел при работещи към обща шина или участък от мрежата трансформатори се прилага защита, изключваща трансформатора с изолирана неутрала (или я заземява автоматично) преди изключването на трансформатора със заземена неутрала в нормален режим.
Чл. 858. (1) Измерителните токови трансформатори (ТТ), захранващи релейни защити, предназначени за къси съединения, се избират с клас на точност в границите до 10% грешка.
(2) По-голяма грешка на ТТ се допуска при използване на защити (например високоомни диференциални защити със спирачно действие), чието правилно функциониране при увеличена грешка се осигурява с помощта на специални мероприятия.
Чл. 859. (1) Вторичните напреженови вериги между релейните защити и измерителните напреженови трансформатори (НТ) се проверяват за загуба на напрежение.
(2) Проверка по ал. 1 се извършва и за оразмеряване на оперативните вериги за изключвателната бобина на прекъсвача.
Чл. 860. (1) Токовите вериги на релейната защита и на електрическите измерителни апарати (включително и електромерите) се присъединяват към различни намотки на ТТ.
(2) Допуска се свързването на вериги на релейна защита и измерителни апарати към една намотка на ТТ при условие, че са спазени изискванията по чл. 858.
(3) Измерителните апарати може да се свързват към веригите на диференциални и дистанционни защити само през междинни токови трансформатори. Същото важи и за токови вериги на защити, присъединени към филтър за токове на нулевата последователност. В тези случаи ТТ отговарят на изискванията по чл. 858 при отворена вторична верига на междинните токови трансформатори.
Чл. 861. Вторичните вериги на НТ и ТТ се заземяват съгласно изискванията на глава двадесет и втора.
Чл. 862. Допуска се за захранване на напреженовите вериги на релейната защита на елементите с напрежение 110 kV и по-високо използването на:
1. капацитивни делители на напрежение;
2. напреженовите трансформатори на страната високо напрежение за защитите, поставени на страна средно или ниско напрежение.
Чл. 863. (1) За източник на променлив оперативен ток за релейна защита от к.с. се използват токовите трансформатори на защитавания елемент.
(2) Допуска се като източник на променлив оперативен ток използването на зарядни кондензаторни устройства, напреженови трансформатори, трансформаторите за собствени нужди при необходимост със стабилизация на напрежението, комбинирани блокове за захранване с изправители (с токови и напреженови елементи).
(3) При всички случаи се изисква от източниците на променливо оперативно напрежение да осигуряват надеждна работата на релейните защити в нормални и аварийни режими.
Чл. 864. За защитата от земни съединения в мрежи с малък ток на земно съединение като източник на променлив оперативен ток се разрешава използването на напреженови трансформатори или мрежата за захранване на собствените нужди на уредбите.
Чл. 865. Газовата защита на трансформаторите в подстанции без постоянен оперативен ток се захранва от напреженов трансформатор или непосредствено от страната ниско напрежение на защитавания трансформатор, като се комбинира със захранване от токовите трансформатори на същия трансформатор.
Чл. 866. (1) Във веригите на оперативен ток, където са възможни комутационни пренапрежения, се вземат мерки за намаляването им (например с предвиждане на шунтиращи съпротивления за включвателните бобини с голяма индуктивност, ако те не се комутират двуполюсно).
(2) При използване на статични и микропроцесорни защити и устройства в уредби с напрежение 110 kV и по-високо се предвиждат мерки против електромагнитни смущения в оперативните и измерителните вериги, предизвиквани от комутации на първичните и вторичните апарати, ако това може да предизвика неправилно заработване на защитите, чрез:
1. използване на екранирани кабели за вторичната комутация със заземен екран (заземяване на свободните жила на кабелите);
2. заземяване на корпусите на защитните устройства;
3. използване на кабели за вторичната комутация с отделни усукани двойки или тройки жила;
4. раздалечено полагане на силовите и вторичните кабели;
5. защитно шунтиране на управляващите бобини на първичните съоръжения и бобините на спомагателни релета с голяма мощност;
6. намаляване на съпротивлението на заземяването на уредбата, изпълнение на високочестотно заземяване.
Чл. 867. За релейните защити и автоматики се осигуряват специални приспособления за удобно и лесно извеждане от работа от оперативния персонал. За експлоатационни проверки и изпитания в схемите на защитите се предвиждат изпитвателни блокове/изпитвателни клеми.
Раздел III
Защита на генератори, присъединени непосредствено на събирателни шини
Чл. 868. За генераторите с мощност над 1 MW, присъединени непосредствено на събирателни шини с напрежение над 1 kV, се предвиждат релейни защити, които действат при:
1. междуфазни къси съединения в намотките на статора и на изводите му;
2 . земни съединения в намотките на статора и на шини генераторно напрежение за:
а) всички генератори - 95 % земностаторна защита;
б) генератори с мощност 50 MW и по-голяма - 100 % земностаторна защита;
3. междувитково съединение в намотката на една фаза на статора (при намотки с паралелни клонове);
4. външни къси съединения;
5. претоварване с ток на обратна последователност (за генератори с мощност 30 MW и по-голяма);
6. симетрично претоварване по ток на статорната намотка;
7. земно съединение във веригите за възбуждане, като се допуска прилагането на защита, действаща на изключване при поява на второ земно съединение;
8. асинхронен ход (за генератори с мощност 50 MW и повече);
9. повишено напрежение на статора;
10. недопустим ток в ротора (за генератори с мощност 50 MW и повече), предизвикан от продължителна форсировка или повреда във възбудителните вериги;
11. загуба на възбуждането;
12. случайно включване на невъзбуден генератор с мощност над 50 MW;
13. недопустим ток във вала на ротора (за турбогенератори с мощност над 50 MVA и хидрогенератори над 10 MVA);
14. недопустим поток на обратна мощност (от мрежата към генератора):
а) на всички турбогенератори;
б) на хидрогенератори с мощност над 50 MVA и за всички независимо от мощността при използване на турбини тип „Каплан" и „Пелтон".
Чл. 869. (1) За генератори с мощност 1 MW и по-малка се предвиждат релейни защити в съответствие с чл. 868, т. 1, 2, 4, 6 и 7.
(2) За генератори с напрежение 660 V и по-ниско с мощност до 1,5 MW поради по-големия запас в изолацията се препоръчва защитата да се изпълнява опростено в съответствие с чл. 884.
Чл. 870. (1) Защитата от междуфазни къси съединения в намотките на статора действа на изключване на всички прекъсвачи на генератора, на устройството за автоматично гасене на полето (АГП) и за спиране на турбината. При хидрогенератори тази защита при едновременно заработване и на специалните датчици за пожар въвежда в действие противопожарното устройство.
(2) За генераторите с изведени отделни фази от страната на неутралата се предвижда надлъжна диференциална защита без закъснение (изключенията по чл. 871).
(3) Зоната на действие на защитата освен генератора обхваща и присъединяването му към събирателните шини (до прекъсвача).
(4) Допуска се за хидрогенераторите връзките със събирателните шини да са извън зоната на действие на надлъжната диференциална защита, ако тя непосредствено (без контрола на специални датчици) действа на автоматичното пожарогасене с вода.
(5) Надлъжната диференциална защита се предвижда за ток на заработване не по-голям от 0,6 In на генератора. Допуска се за генератори с мощност до 30 MW с индиректно охлаждане на статорната намотка ток на заработване 1,3 ? 1,4 In.
(6) Контрол на изправността на токовите вериги се предвижда за защити с ток на заработване, по-малък от In.
(7) Надлъжната диференциална защита се отстройва от небалансирания ток при външни къси съединения (например с използване на релета с насищащи се токови трансформатори).
(8) Защитата се изпълнява трифазно. Допуска се двуфазно изпълнение на диференциална защита за генератори с мощност до 30 MW с допълнително предвидена защита от двойни земни съединения.
(9) За генераторите с възбудителни системи, захранвани директно от генераторно напрежение, се предвижда допълнителна защита (надлъжна диференциална или максималнотокова отсечка) с гарантирана чувствителност при работа на празен ход и междуфазно к.с. в намотката на статора.
Чл. 871. (1) За защита от междуфазни к.с. в статора на генератори с мощност до 1 MW и напрежение над 1 kV, които работят в паралел с други генератори или с електрическата система, се предвижда токова отсечка без закъснение, поставена на страната на изводите на генератора към събирателните шини, ако удовлетворява изискванията за чувствителност.
(2) Допуска се използването на токова отсечка вместо диференциална защита и за генератори с по-голяма мощност без изводи на отделните фази от страната на неутралата на статорната намотка.
(3) При самостоятелно работещи генератори с мощност до 1 MW и напрежение над 1 kV при наличие на изводи от фазите за неутралата се допуска използването на максималнотокова защита като защита от междуфазни к.с., поставена от страната на неутралата. Когато такива изводи липсват, се допуска използването на минималнонапреженова защита (без токови релета) като защита при междуфазни к.с.
Чл. 872. (1) Защита от земни съединения в статора на генератора се поставя, ако капацитивният ток при земно съединение на генераторно напрежение е 5 А и по-голям (независимо от наличието или липсата на компенсация) и тя действа на изключване на всички прекъсвачи на генератора и на устройството за автоматично гасене на полето (АГП).
(2) Когато не е поставена защита от земно съединение или тя не действа (например при компенсация), за сигнализация при земни съединения се използва земната контрола.
(3) За генератори в мрежи с напрежение над 1000 V се предвижда напреженова или токова защита при земни съединения в статора, свързана към токови или напреженови трансформатори на нулева последователност.
(4) Когато със защитата по ал. 3 не се постигат изискванията за селективност и чувствителност, се предвижда защита със специално изпълнение с компенсиране на собствения капацитивен ток на генератора или с увеличаване тока при земно съединение в статора на генератора и намаляване на времето за изключване (заземяване на звездния център през активно съпротивление).
(5) При включена дъгогасителна бобина към неутралата на генератора защитата от земни съединения в статора се изпълнява като диференциална (с токов трансформатор в неутралата и допълнителна намотка на токовия трансформатор на нулева последователност на изводите) или заземяващата шина на дъгогасителната бобина се свързва през токов трансформатор на нулева последователност. В такива случаи периодично се проверява изолацията на заземяващата верига.
(6) За защитата от земни съединения се изисква селективно действие при повреди в статора на генератора без изключване (или с изключване със закъснение) при земно съединение на шини генераторно напрежение.
(7) За генератори с мощност 50 MW и по-голяма се осигурява защита при земни съединения в статора с чувствителност за цялата намотка, включително и при земни съединения близо до неутралата. За целта може да се използват измерено в неутралата на генератора напрежение с честота 150 Hz и напрежението на нулева последователност (3Uo) с честота 50 Hz.
Чл. 873. За защита на генератора при к. с. между навивките на една фаза на статора, когато намотките на генераторите са съединени в звезда и имат два изведени паралелни клона, се предвижда еднорелейна напречна диференциална защита, действаща като защитата по чл. 870.
Чл. 874. (1) За защита на генераторите с мощност над 30 MW от токове в статора, предизвикани от външни несиметрични к.с., а също и от претоварване с токове на обратна последователност се предвижда токова защита на обратна последователност, действаща на изключване с две степени на закъснение. Защитата се свързва към токовите трансформатори, монтирани на изводите към неутралата на генератора.
(2) При секционирани шини защитата се изпълнява двустъпална - с по-малкото закъснение защитата изключва съответните секционни прекъсвачи, а с по-голямото - прекъсвача на генератора и АГП. Допуска се за хидрогенератори действие на защитата на изключване на хидроагрегата и спирането му.
(3) За генераторите с индиректно охлаждане на намотките защитата се изпълнява с независимо от тока закъснение, като токът на заработване на релето на обратна последователност се приема 0,3 - 0,7 In, но не по-голям от допустимия за даден генератор ток на обратна последователност за време 2 min.
(4) На генераторите с директно охлаждане на статора и ротора се поставя защита със зависима от тока характеристика на закъснението или стъпална, съгласувана с характеристиката за допустимите претоварвания с ток на обратна последователност (I22 t).
(5) Когато за турбогенераторите се използва защита на обратна последователност с действие на изключване, е необходимо поставянето допълнително на по-чувствителна защита на обратна последователност с действие на сигнал.
Чл. 875. (1) За защита от външни симетрични к.с. на генератори с мощност 30 MW и по-голяма се предвижда максималнотокова защита с пускане от напрежение, изпълнена с едно токово реле, свързано на фазен ток, и с едно минималнонапреженово реле, свързано на междуфазно напрежение.
(2) Токът на заработване на защитата по ал. 1 се приема 1,3 -1,5 In, а междуфазното напрежение на заработване 0,5-0,6 Un.
(3) За генератори с директно охлаждане на намотките се предвижда еднорелейна дистанционна минимално-импедансна защита вместо указаната в ал. 1.
(4) За генераторите с възбудителни системи, директно захранвани на генераторно напрежение независимо от начина на охлаждане на намотките, се предвижда трифазна (трирелейна) дистанционна (минимално-импедансна) защита с две зони по импеданс.
Чл. 876. (1) За защита от външни къси съединения на генератори с мощност от 1 MW до 30 MW се предвижда максималнотокова защита с комбинирано пускане от напрежение с едно минимално-напреженово реле, свързано на междуфазно напрежение, и едно реле за напрежение на обратна последователност, прекъсващо веригата на минималнонапреженовото реле.
(2) Настройката на защитата по ал. 1 се приема:
1. по ток - 1,3 - 1,4 In;
2. по междуфазно напрежение - за турбогенератори (0,5 - 0,6)Un, а за хидрогенератори (0,6 - 0,7)Un;
3. по напрежение на обратна последователност - 0,1 - 0,12 Un.
(3) За генератори с мощност до 1 MW се допуска прилагането на максималнотокова защита без пускане от минимално напрежение. Настройката й се определя по тока на товара с необходимия запас.
Чл. 877. (1) За защита на генераторите от ток на симетрично претоварване се поставя максималнотокова защита със закъснение, действаща на сигнал, включена в едната фаза на статора.
(2) Настройката по ток на защитата по ал.1 се приема (1,2 - 1,25) In.
(3) За турбогенераторите, допускащи само кратковременни симетрични претоварвания (с ток 2In - до 1 min), и за хидрогенераторите с мощност над 5 MW във ВЕЦ без постоянен оперативен персонал се поставя допълнителна защита, изпълнена със зависима характеристика (I2t), действаща на разтоварване или изключване.
(4) При секционирани шини защитата, действаща на изключване, се изпълнява двустъпална - с по-малкото закъснение защитата изключва съответните секционни прекъсвачи, а с по-голямото закъснение - прекъсвача на генератора и АГП.
(5) За генераторите с директно охлаждане на намотките задължително се предвижда защитата от претоварване на ротора при работа както с основната, така и с резервната възбудителна система. Защитата реагира на претоварване по ток или напрежение на роторната намотка и действа за разтоварване на ротора с по-малкото времезакъснение и последващо автоматично изключване на генератора.
(6) За генераторите по ал.5 се допуска използването на защитата от претоварване на ротора за разтоварване и при необходимост автоматично изключване на генератора при симетрично претоварване на статора.
Чл. 878. (1) Защитата от второ земно съединение във веригите на възбуждането на турбогенератора се въвежда в действие след появяването на трайно земно съединение в една точка на възбудителните вериги и действа на изключване или на сигнал, а при турбогенераторите с телени бандажи и ротори, събрани от ламели - на изключване и АГП.
(2) Защитата на турбогенераторите от второ земно съединение във веригите на възбуждането се изпълнява с един комплект за всички еднотипни генератори в централата и се присъединява към повредения генератор при появата на земно съединение в една точка на ротора му. Защитата действа на изключване на прекъсвача на генератора и АГП.
Чл. 879. Защитата от земно съединение в една точка на възбудителната верига (за хидрогенератори) действа на сигнал или на изключване. При действие на изключване се допуска също спиране на агрегата. Допуска се вместо защитата - периодичен контрол с волтметър между полюс и земя, както и използването на един волтметър с превключвател за няколко машини.
Чл. 880. (1) За защита на хидрогенератори при повишаване на напрежението в статора се предвижда максималнонапреженова защита, свързана на междуфазно напрежение с действие на изключване на прекъсвача и АГП, като се допуска също спиране на агрегата. Настройките се приемат по напрежение (1,3 - 1,7) Un и по време 0,5 s.
(2) За турбоогенератори с мощност 160 MVA и по-голяма се предвижда защита при повишаване на напрежението на статора в условията на празен ход. За целта се осигурява контрол за преминаване на генератора в режим на празен ход (например по ток).
(3) При достатъчно ефективно ограничаване повишаването на напрежението от автоматичните регулатори на възбуждането и наличие на релейно устройство за отвъзбуждане може да не се поставя защита от повишаване на напрежението на празен ход.
Чл. 881. (1) За генераторите с директно охлаждане на проводниците на намотките се предвижда защита от недопустим ток в ротора, предизвикан от продължителна форсировка или повреда във възбудителните вериги.
(2) Защитата се изпълнява с независимо или зависимо от тока закъснение двустъпално - с по-малкото закъснение действа на сигнал или на разтоварване на ротора, а с по-голямото закъснение - на изключване на генератора и АГП.
Чл. 882. (1) Защита от асинхронен режим при загуба на възбуждането се предвижда на хидрогенератори с мощност над 10 MVA и на турбогенератори, за които заводът производител не допуска работа в такъв режим. Защитата действа на изключване със закъснение.
(2) За генераторите, допускащи работа в асинхронен режим, се осигурява сигнализиране отпадането на възбуждането при заработване на защитата или при изключване на АГП.
Чл. 883. (1) За допускане на продължителна работа в асинхронен режим на генераторите (за тези, допускащи такъв режим) се извършва проверка за устойчивост на електрическата мрежа в мястото на тяхното присъединяване.
(2) В случаите, когато асинхронен режим е недопустим от гледна точка на устойчивост на електрическата мрежа на генераторите, се въвежда защита с действие на изключване от мрежата.
Чл. 884. (1) Допуска се за всички видове повреди и ненормални режими на генераторите с мощност 1,5 MW и по-малка и напрежение до 660 V с незаземена неутрала изпълнение на защитата с автомати с максималнотокови отсечки или с прекъсвачи с максималнотокова защита.Защитата се изпълнява двуфазно.
(2) При наличие на изводи от страната на неутралата защитата по ал. 1, при възможност, се присъединява към токовите трансформатори на тези изводи.
(3) За генераторите по ал. 1 с директно заземена неутрала защитата се изпълнява трифазно или като допълнение към защитата в двуфазно изпълнение се предвижда максималнотокова или надлъжна диференциална защита на нулева последователност (допуска се използването на един токов трансформатор на нулева последователност).
(4) При работа на генераторите с мощност 1,5 MW и по-малка и напрежение до 660 V в паралел с други генератори или с електрическата система и повишени изисквания за сигурност и избирателност на защитата от вътрешни повреди (при ВЕЦ без постоянен оперативен персонал) се допуска допълнително поставяне на токова отсечка без закъснение на страната на изводите към събирателните шини.
Раздел IV
Защита на трансформатори, автотрансформатори и шунтиращи реактори
Чл. 885. (1) Изискванията в този раздел се отнасят за защитата на трансформатори и автотрансформатори с напрежение на високата страна 2 kV и по-високо и за шунтиращи реактори с напрежение 400 kV.
Чл. 886. (1) За трансформаторите/автотрансформаторите се осигуряват релейни защити, които да действат при:
1. междуфазни к. с. в намотките и техните изводи;
2. къси съединения между навивките на една фаза;
3. еднофазни земни съединения в мрежи с голям ток на земно съединение;
4. външни к. с. (извън намотките на трансформатора);
5. претоварване (ако то е възможно);
6. понижение на нивото на маслото;
7. еднофазни земни съединения в мрежи с напрежение 6 -35 kV с малък ток на земно съединение, за които изключването на еднофазните земни съединения е необходимо и целесъобразно.
(2) За автотрансформатори с напрежение над 110 kV и номинална мощност над 180 MVA задължително се предвижда защита, действаща на изключване при земни съединения в електрическата уредба, която се захранва от намотка ниско напрежение (ако се използва) на автотрансформатора.
(3) Релейните защити по ал. 1 и 2 действат на изключване, сигнал или автоматично разтоварване в съответствие с условията за работа на отделните типове защити.
Чл. 887. За шунтиращи реактори с напрежение 400 kV се предвиждат релейни защити, които действат при:
1. междуфазни к. с. в намотките и изводите на реакторите;
2. къси съединения между навивките на една фаза;
3. еднофазни и двуфазни земни съединения в намотките и изводите на реакторите;
4. понижение на нивото на маслото.
Чл. 888. (1) За трансформаторите с мощност 400 kVA и по-голяма в уредби с постоянен оперативен персонал се предвижда газова защита за повреди в казана, съпроводени с отделяне на газ и понижаване на нивото на маслото.
(2) За трансформаторите с мощност 1 MVA и по-голяма защитата по ал. 1 е с две степени - първата действа на сигнал при слабо газообразуване и понижаване на нивото на маслото, а втората - на изключване при интензивно газообразуване и по-нататъшно понижаване на нивото на маслото. За трансформатори с мощност под 1 MVA защитата се изпълнява с една степен и действа на изключване (при наличие на прекъсвач).
(3) За защита на превключвателя на намотките под товар (янсенов превключвател), разположен в отделен казан, се предвижда самостоятелна газова защита, действаща на изключване на трансформатора.
(4) За шунтиращи реактори с напрежение 400 kV задължително се предвиждат защити, действащи при вътрешни повреди, съпроводени с отделяне на газ.
(5) Допуска се действие на газовата защита на сигнал при интензивно газообразуване за:
1. трансформатори без прекъсвачи или късосъединители;
2. вътрешноцехови понизителни трансформатори с мощност 1 MVA и по-малка, които имат защита от к. с., поставена на захранващата страна, и електроснабдяват непрекъсваеми процеси.
(6) В случаите по ал. 5 се изпълнява отделна сигнализация за степените на газовото реле (отличаваща се по характера на сигнала).
(7) Препоръчва се поставянето на едностепенна газова защита и за трансформатори с мощност под 400 kVA.
Чл. 889. (1) За защита от повреди на изводите на трансформаторите и при вътрешни повреди се осигурява:
1. надлъжна диференциална защита без закъснение - за трансформатори с мощност 6,3 MVA и по-голяма (изключения по чл. 891); допуска се поставянето на диференциална защита и на паралелно работещи трансформатори с по-малки мощности - до 4 MVA за избирателно изключване на повредения трансформатор, а също и на трансформаторите за собствени нужди с мощност 1 MVA и по-голяма, в случай че токовата отсечка не осигурява изискванията за чувствителност, а максималнотоковата защита е със закъснение, по-голямо от 0,5 s;
2. токова отсечка без закъснение - на страната на захранването и обхващащата част от намотките на трансформатора във всички случаи, когато не се предвижда диференциална защита (изключенията по чл. 891).
(2) Защитите по ал. 1 изключват всички прекъсвачи на трансформатора.
(3) За шунтиращи реактори 400 kV задължително се предвижда подходяща надлъжна диференциална защита, действаща на изключване без закъснение при междуфазни к. с. в намотките и изводите на реакторите.
Чл. 890. (1) Надлъжната диференциална защита се изпълнява:
1. с токови релета, отстроени от магнетизиращия ток при включване на трансформатора под напрежение и от небалансирания ток при външно к.с. (диференциална отсечка), в случаите, когато защитата отговаря на изискванията за чувствителност;
2. с токови релета, включени чрез междинни насищащи се трансформатори, когато изпълнението на защитата по т. 1 не отговаря на изискванията за чувствителност;
3. с токови релета със спирачна характеристика, когато изпълнението на защитата по т. 2 не отговаря на изискванията за чувствителност;
4. с токови релета със спирачна характеристика, включени чрез междинни насищащи се токови трансформатори, когато изпълнението на защитата по т. 2 или т. 3 не отговаря на изискванията за чувствителност;
5. с токови релета със спирачна характеристика и блокировка от хармоници (например от втори хармоник) за отстройване от магнетизиращия ток при включване на трансформатора под напрежение, когато изпълнението на защитата по т. 1, 2, 3 не отговаря на изискванията за чувствителност.
(2) Надлъжната диференциална защита се изпълнява със зона на действие, включваща връзките на трансформатора със събирателните шини (с изключение на случаите, когато се използват токови трансформатори, вградени в изводите на трансформатора).
(3) За трансформатори с мощност 500 MVA и по-голяма за изпълнение на принципа на „пълно близко резервиране" се предвижда и втора диференциална защита, свързана към отделни ядра на ТТ, захранена от втора акумулаторна батерия и действаща на втория комплект изключвателни бобини на прекъсвачите.
Чл. 891. (1) При блокове електропроводна линия---трансформатор или присъединяване на трансформатор към отклонение от линията без прекъсвач от страната на линията се осигуряват:
1. късосъединител за предизвикване на изкуствено к. с. на една от фазите на страната високо напрежение на трансформатора - за мрежи с голям ток на земно съединение или между две или три фази за мрежи с малък ток на земно съединение; при необходимост се поставя и отделител за автоматично изключване на трансформатора в безтоковата пауза при АПВ на линията;
2. предпазители с подходяща характеристика на страната високо напрежение при понижаващи трансформатори;
3. предаване на изключващ импулс на прекъсвача (или прекъсвачите) на електропровода.
(2) Предвидените по ал. 1 средства не се прилагат за блокове електропроводна линия---трансформатор, ако при двустранно захранване трансформаторът е защитен от общата защита на блока (високочестотна или специална надлъжна диференциална) или при едностранно захранване на трансформатора защитата на линията осигурява също и защитата на трансформатора (бързодействащата защита на линията - частично, а резервната с приемливо време и запас на чувствителността обхваща целия трансформатор).
(3) В посочените случаи по ал. 2 газовата защита на трансформатора действа само на сигнал.
(4) При трансформатори с напрежение 110 kV и по-високо с вградени токови трансформатори действието на късосъединителя или предаването на изключващия импулс се осъществява от защитите, предвидени по чл. 888, 889, 890. Допуска се при липса на вградени токови трансформатори защитата на трансформатора да се осъществява само с газова защита, действаща на късосъединителя или на прекъсвача на захранващия електропровод.
(5) Допуска се в случаите по ал. 4 в зависимост от мощността на трансформатора, чувствителността на защитата на електропровода, изискванията за времето за изключване на повредите по отклоненията и вероятността за появата на к. с. на страната ниско напрежение на трансформатора (на изводите ниско напрежение и по шинопровода, от трансформатора до прекъсвача) поставянето на допълнителни защити:
1. отсечка и максималнотокова защита със закъснение - присъединени към токови трансформатори, които се поставят на изводите високо напрежение на трансформатора;
2. корпусна защита - токова защита, изпълнена с реле, присъединено към токов трансформатор, свързан между казана на трансформатора и заземяването; допуска се корпусна защита и при наличие на диференциална защита.
(6) Допуска се при отказ на прекъсвача на страната ниско напрежение действие на защитата върху късосъединителя/прекъсвача на захранващия електропровод, с увеличено време (II степен).
Чл. 892. (1) За защита на трансформаторите с мощност 1 MVA и по-голяма при външни к.с. се осигуряват действащи на изключване защити:
1. максималнотокова защита със закъснение;
2. максималнотокова защита със закъснение с пускане от минимално напрежение - в случай че защитата по т. 1 не отговаря на изискванията за чувствителност;
3. максималнотокова филтрова защита на обратна последователност със закъснение и с приставка за действие при симетрични къси съединения - в случай, че защитите по т. 1 и 2 не отговарят на изискванията за чувствителност.
(2) За определяне на тока на заработване на максималнотоковата защита се вземат предвид възможният ток на претоварване при изключване на паралелно работещите трансформатори и токът на самопускане на електродвигателите, захранвани от трансформаторите.
(3) За трансформаторите, свързващи мрежа с напрежение 110 kV и мрежа с по-високо напрежение, за защита при външни к. с. се предвиждат дистанционни защити на всяка от страните на трансформатора с напрежение 110 kV и по-високо. Допуска се в тези случаи МТЗ да бъде вградена функция на дистанционната защита.
Чл. 893. (1) За защита при външни к. с. на повишаващи и понижаващи трансформатори с мощност, по-малка от 1 MVA, се поставя максималнотокова защита, действаща на изключване.
(2) Допуска се за трансформатори с мощност до 1,6 MVA и напрежение на страна високо напрежение до 35 kV при изпълнение на защитата по ал. 1, със закъснение 1 s и по-малко да не се предвижда токова отсечка.
Чл. 894. (1) При външни междуфазни къси съединения защити се поставят на:
1. двунамотъчни трансформатори - от двете страни на трансформатора; допуска се поставянето на защита само от страната на основното захранване, действаща на изключване на двата прекъсвача на трансформатора;
2. многонамотъчни трансформатори, присъединени с три и повече прекъсвача - от всички страни на трансформатора; допуска се една от страните да е без защита, ако защитата на страната на основното захранване е изпълнена с две закъснения и с по-малкото закъснение изключва прекъсвача на страната, където липсва защита;
3. понижаващи двунамотъчни трансформатори, захранващи отделно работещи секции - както от страна на захранването, така и от страната на всяка секция.
(2) Допуска се понижаващи тринамотъчни трансформатори да са без защити на страна 6 - 20 kV, действащи при външни къси съединения, ако на шините е изпълнена непълна диференциална защита, която по чувствителност резервира защитите на присъединенията.
(3) Допуска се защитата от външни к. с. да резервира само защитите на съседни елементи и да не действа при отказ на основните защити на трансформатора, ако изпълнението на последното изискване води към значително усложняване на защитата.
Чл. 895. На трансформатори със захранване от няколко страни, когато това се изисква от условията за селективност, защитата при външни к. с. се изпълнява посочна.
Чл. 896. Допуска се, когато защитата на повишаващите трансформатори не осигурява необходимата чувствителност при външни к.с., трансформаторите да се защитават от максималнотоковата защита на генераторите.
Чл. 897. (1) На трансформатори с мощност 400 kVA и по-голяма в зависимост от вероятността и големината на възможното претоварване се предвижда максималнотокова защита при претоварване, включена на тока на една фаза с действие на сигнал.
(2) За подстанции с периодичен надзор (без постоянен дежурен персонал, телеконтрол и повикваща сигнализация) се допуска тази защита да действа на автоматично разтоварване или изключване (когато е невъзможно да се ликвидира претоварването с други средства).
(3) На понижаващите трансформатори с напрежение 6 ё 20 kV на страната ниско напрежение, когато се захранват консуматори, защитени с предпазители, се поставя главен предпазител или автомат, избран по номиналния ток на трансформатора.
Чл. 898. На повишаващи трансформатори с мощност 1 MVA и по-голяма, а също и на понижаващи със заземена неутрала, при необходимост от резервиране на защитата от земни съединения на съседните елементи от страната на намотката, захранваща мрежа с голям ток на земно съединение се предвижда максималнотокова защита на нулева последователност срещу външни земни съединения.
Чл. 899. За трансформатор с отделен волтодобавъчен трансформатор за регулиране на напрежението под товар освен избраните по чл. 886 се предвиждат:
1. газова защита на волтодобавъчния трансформатор;
2. максималнотокова защита със спирачно действие при външни к.с., когато първичната намотка на волтодобавъчния трансформатор не е включена в зоната на действие на диференциалната защита на основния трансформатор /автотрансформатор;
3. диференциална защита, обхващаща вторичната намотка на волтодобавъчния трансформатор.
Раздел V
Защита на блок генератор-трансформатор
Чл. 900. Указанията за изпълнението на защитите на генератори и трансформатори при самостоятелната им работа се отнасят и за случаите, когато те са обединени в блок генератор-трансформатор, с изключение на измененията по чл. 901, 902, 903, 904.
Чл. 901. При липса на прекъсвач между генератора и трансформатора се предвижда само обща диференциална защита на блока. Отделна диференциална защита на генератора (освен общата диференциална защита на блока) се предвижда на:
1. турбогенератори с мощност 100 MW и по-голяма;
2. турбогенератори с мощност под 100 MW при ток на заработване на общата диференциална защита, по-голям от 1,5 In;
3. хидрогенератори при обща защита с ток на заработване, по-малък от номиналния, а също и за пускане на устройството за автоматично гасене на пожар.
Чл. 902. Отделна диференциална защита (освен общата диференциална защита на блока) се предвижда за трансформатори с мощност 500 MVA и по-голяма.
Чл. 903. На страната генераторно напрежение на блока генератор-трансформатор във всички случаи се предвижда допълнително защита, действаща на сигнал при земни съединения на шините между генератора и блочния трансформатор.
Чл. 904. При осигуряване защитата на блока генератор-трансформатор от външни къси съединения се спазва следното:
1. не се поставя защита на страната ниско напрежение на трансформатора, а се използва защитата на генератора;
2. поставя се отделна защита на отклонението за собствени нужди или защитата на генератора се изпълнява с две закъснения, така че при външни к.с. не се прекъсва захранването на собствените нужди;
3. при необходимост се дублират напреженовите релета на приставката към токовата защита на обратна последователност за действие при трифазни к.с. и пускането от минимално напрежение на максималнотоковата защита, като се свързват към страната на генераторното напрежение и на страната високо напрежение.
Раздел VI
Защита на въздушни електропроводни и кабелни линии в мрежи с напрежение 2 - 35 kV с малък ток на земно съединение
Чл. 905. (1) Линиите в мрежи с напрежение 2 - 35 kV с малък ток на земно съединение се осигуряват с релейни защити, действащи при междуфазни к. с. и двойни земни съединения.
(2) Защитата от еднофазни земни съединения се изпълнява съгласно чл. 911.
Чл. 906. (1) Допуска се защита от междуфазни к.с. в двуфазно изпълнение (с два токови трансформатора), включени в едни и същи фази по цялата мрежа.
(2) Защитата по ал. 1 се изпълнява еднорелейна или двурелейна в зависимост от изискванията за чувствителност. Допуска се да не се вземат предвид к.с. след трансформатори с намотки, свързани по схема звезда-триъгълник.
Чл. 907. (1) Защитата при междуфазни к. с. на единични електропроводни и кабелни линии с едностранно захранване в радиални мрежи се поставя само на захранващата страна и се изпълнява като максималнотокова защита със стъпална настройка на закъсненията в съчетание с токови отсечки, когато приетото от условието за избирателност закъснение на максималнотоковите защити води до намаляване на оборотите на електрическите двигатели или намалява ефективността на АПВ.
(2) Не се предвиждат токови отсечки на реактирани електропроводни и кабелни линии, ако прекъсвачите им не са оразмерени да изключват к.с. преди реакторите.
(3) На нереактирани кабелни линии с едностранно захранване, изходящи от шините на електрически централи, се поставят токови отсечки без закъснение. Зоната на действие на токовите отсечки се определя от условието за изключване на всички к.с. при остатъчно напрежение на шините на електрическата централа, по-ниско от (0,5 - 0,6)Un. За изпълнение на това условие се допуска неизбирателно изпълнение на защитата в съчетание с АПВ или АВР, коригиращи напълно или частично неизбирателното действие на защитата.
(4) Допуска се поставянето на неселективни отсечки, отстроени от к. с. зад понижаващи трансформатори в съчетание с АПВ за ускоряване на изключването на повреди в последователно свързани линии.
Чл. 908. (1) В сложни мрежи (пръстеновидни, радиални с многостранно захранване и др.) от единични електропроводни и кабелни линии се допуска поставянето на същите защити както при радиалните мрежи с едностранно захранване, които при нужда се изпълняват посочни.
(2) Допуска се прилагането на автоматично деление на мрежата на радиални участъци със следващо автоматично възстановяване на нормалната схема за опростяване на защитите и осигуряване на избирателното им действие.
Чл. 909. В случаите, когато защитите по чл. 907 и 908 не отговарят на изискванията за избирателност, чувствителност и бързина на действие, се поставя дистанционна защита.
Чл. 910. (1) Защитата при еднофазни земни съединения действа на:
1. сигнал, когато с помощта на земната контрола и последователното изключване на присъединенията не се осигурява достатъчно бързо откриване на мястото на повредата;
2. изключване (на цялата електрически свързана мрежа), когато това е необходимо по условията за безопасност (например на линиите, захранващи подстанции и механизми) и когато неутралата на мрежата е заземена през активно съпротивление.
(2) Допуска се действието на изключване на земните защити по ал.1, т.1, ако с това не се прекъсва захранването на консуматорите, които имат двустранно захранване или резервиране.
Чл. 911. (1) Защитата при еднофазни земни съединения се присъединява към токови трансформатори на нулева последователност и действа от:
1. капацитивния ток на мрежата (при липса на компенсация);
2. остатъчния ток при земно съединение (при компенсирана мрежа);
3. тока при земно съединение (при заземен с активно съпротивление звезден център);
4. напрежението или мощността на нулева последователност, а също от висшите хармоници, фиксирането на преходните процеси и др.
(2) Защитата по ал. 1 реагира на трайни земни съединения, но се допуска и прилагането на защита, която реагира на краткотрайни земни съединения без повторно действие.
(3) Защитата в мрежите с изолирана неутрала или в компенсираните мрежи, когато действа на изключване, се избира двустъпална, като:
1. първото стъпало за избирателно изключване на повредения елемент се изпълнява като чувствителна токова защита, а на елементите с относително по-голям капацитивен ток - като посочна;
2. второто стъпало за изключване на мрежата или секцията на шините или трансформатора се изпълнява като максимално напреженова защита на нулева последователност със закъснение 0,5 s за отстройване от първото стъпало.
(4) Защитата при еднофазни земни съединения в мрежи със заземена неутрала през активно съпротивление действа на изключване със закъснения, определени по насрещно-стъпалния принцип.
Чл. 912. На кабелните линии, които системно се претоварват, се допуска поставянето на защита от претоварване, действаща на сигнал или на изключване, в зависимост от вероятността и големината на възможното претоварване, периодичността на огледите и важността на електрическата уредба.
Чл. 913. За електропроводи и кабелни линии с двустранно захранване, когато другите защити в съчетание с автоматиката не осигуряват необходимата чувствителност и избирателност, се поставят някои от следните защити:
1. напречна токова диференциална (за паралелни кабелни линии с дву- и едностранно захранване, в т. ч. и с отклонения);
2. надлъжна диференциална за къси електропроводи и кабелни линии; при необходимост от полагане на специален кабел само за надлъжната диференциална защита дължината му е не по-голяма от 4÷5 km; допуска се поставянето на надлъжна диференциална защита и на реактирани работни линии за собствени нужди;
3. дистанционна защита в най-просто изпълнение.
Чл. 914. Допуска се поставяне на защити без блокировка при люлеене за опростяване на изпълнението им.
Раздел VII
Защита на въздушни електропроводни линии с напрежение 110 - 400 kV и кабелни линии 110 kV в мрежи с голям ток на земно съединение
Чл. 915. (1) На ВЛ с напрежение 110 - 400 kV се предвиждат релейни защити, действащи при всички видови къси съединения.
(2) За части от мрежата, където е възможно появяването на люлеене, водещо до излишно заработване на защитите, те се снабдяват с блокировки при люлеене или се отстройват от него по време (около 1,5 - 2 s).
Чл. 916. Необходимостта от бързодействащи сложни защити (дистанционна защита с в.ч. канал, високочестотна или надлъжно-диференциална) на ВЛ с напрежение 110 - 400 kV се определя от критериите:
1. остатъчното напрежение на шините на електрическите централи/подстанции е по-ниско от 0,6 Un (критерий при липса на изследвания на динамичната устойчивост) при изключването със закъснение на трифазни к.с. с по-прости защити и това води до:
а) нарушаване на устойчивата паралелна работа на електрическите централи или електроенергийната система, при което следващо въвличане в синхронизъм е малко вероятно, а асинхронният ход се съпровожда със сериозно разстройване на работата на електрическите централи (например задействане на автоматите за безопасност на турбините) или на електрическите уредби на важни консуматори (разтоварване при люлеене);
б) саморазтоварване на електрическите уредби на важни консуматори вследствие на лавинообразно понижение на напрежението;
2. случаите, когато в сложни мрежи изискванията за селективност и чувствителност не се изпълняват с по-прости защити;
3. целесъобразност от използването на бързодействащо АПВ, което изисква едновремено изключване на повредата от двете страни на линията; в такъв случай се допуска нарушаване на избирателността на защитата(например ускоряване на удължени зони);
4. за предотвратяване изгарянето на проводниците (при сечения на линиите, недопускащи забавено изключване на тока при късо съединение) и на мълниеотводните въжета с вградени оптически кабели.
Чл. 917. За изпълнение на изискванията по чл. 916 е необходимо:
1. при единична връзка между електрически централи или електроенергийни системи критерият за остатъчно напрежение по чл. 916, т.1 (не по-ниско от 0,6 Uн) да се прилага и за шините на електрическите централи/подстанции, участващи в дадената връзка и при к.с. на ВЛ, изходящи от тези шини; за единична връзка и участъци с паралелни линии същото изискване се отнася и при к.с. на всяка от тези паралелни линии;
2. при наличие на няколко връзки между електрически централи или електроенергийни системи критерият остатъчно напрежение (не по-ниско от 0,6 Uн) да се прилага само за шините на тези електрически централи/подстанции, където тези връзки се присъединяват (при изключвани със закъснение к.с. на връзките, отклоненията от тях и линиите изхождащи от тези възли);
3. проверка на остатъчното напрежение при к.с. в края на първа зона в режим на каскадно изключване (т.е. след мигновеното действие на защитата от противоположния край на линията), когато основната защита е със стъпална характеристика на закъсненията;
4. отчитане на вероятността от междуфазни повреди, дължината на линията, материала на стълбовете, изолацията, наличието на мълниеотводни въжета, атмосферна електрическа дейност и др. фактори.
Чл. 918. (1) За защита при междуфазни к.с. на единични ВЛ в радиални мрежи с едностранно захранване като основни защити се използват отсечки по ток и напрежение без и със закъснение и като резервни - максималнотокови защити със стъпална характеристика на закъсненията.
(2) За защита от земни съединения се предвиждат стъпални токови защити, действащи от ток на нулева последователност.
(3) Защитите се поставят като правило само на захранващите страни на ВЛ. Изключение са случаите, когато на ВЛ се предвижда еднофазно автоматично повторно включване (ЕАПВ), изискващо избирателна релейна защита, която осигурява изключването на повредената фаза от двете страни.
(4) Когато отсечките със стъпална характеристика на закъсненията не отговарят на изискванията за бързо изключване на повредата или за чувствителност, се използват дистанционни защити. Допуска се прилагането на неселективна бързодействаща защита, изпълнена с отсечка, отстроена от к. с. след трансформаторите на приемните подстанции и съчетана с АПВ.
Чл. 919. (1) Кабелните линии с напрежение 110 kV като правило са предназначени за работа в едностранно захранени мрежи. За защита при междуфазни к.с. и земни съединения освен защитите по чл. 918 се осигуряват:
1. надлъжна диференциална защита, действаща при всички видове к.с. по кабелната линия - задължително;
2. специфични технологични защити по техническите изисквания и условия на завода производител на кабела.
(2) Не се допуска използването на АПВ за кабелни линии 110 kV.
(3) Използването по изключение на кабелни линии 110 kV за работа в затворени мрежи за всеки конкретен случай се обосновава в проекта.
Чл. 920. (1) В затворени мрежи, а също и в радиални мрежи с няколко източника на захранване като основна защита от междуфазни к.с. на единични ВЛ се прилагат отсечки по ток и напрежение със стъпална характеристика на закъсненията, а ако те не отговарят на изискванията за избирателност, чувствителност и бързина - дистанционни защити.
(2) За защита от земни съединения в посочените мрежи по ал. 1 се прилагат токови отсечки на нулевата последователност със стъпална характеристика на закъсненията (посочни или непосочни).
Чл. 921. В случаите, когато посочените в чл. 920 защити не отговарят на изискванията за избирателност, чувствителност и бързина, като основни защити на единични ВЛ се предвиждат надлъжни диференциални защити или предаване на командите за изключване (разрешаващи или забраняващи) по канал за свръзка за ускоряване на отсрещните стъпални защити. За контрол на изправността на спомагателните проводници на защитата и на каналите за свръзка се предвижда специална сигнализация.
Чл. 922. (1) Като резервни защити при междуфазни к.с. в допълнение към защитите по чл. 920 за повреди извън защитаваната зона (шини, изходящи ВЛ) се осигуряват непосочни или посочни отсечки по ток и напрежение със стъпална характеристика на закъсненията и чувствителни токови защити със закъснение. Ако защитите не отговарят на изискванията за чувствителност и време на действие, се предвиждат дистанционни защити.
(2) Когато е осигурено избирателното действие на резервните защити по отношение на основните при междуфазни к.с., не е задължително поставянето им на всички прекъсвачи (пропускат се отделни участъци) и съгласуване на закъсненията помежду им.
(3) При земни съединения като резервни защити се предвиждат непосочни и посочни токови отсечки за токове на нулева последователност без и със закъснение и чувствителна максималнотокова защита на нулева последователност. Избирателността на тези защити по правило се осигурява най-малко за две стъпала - първото и второто.
(4) За времето на продължително извеждане от действие на каналите за свръзка на основните защити на ВЛ с особено строги изисквания за времето за изключване на к.с. се допуска неселективно ускоряване на резервните защити при междуфазни къси съединения (например с пускане от напреженово реле с напрежение на права последователност) или използване на трифазни или междуфазни отсечки.
Чл. 923. (1) На паралелни ВЛ с едностранно и двустранно захранване, както и на линии с отклонения може да се поставят напречни диференциални защити като основни защити. При това в периодите, когато работи една от линиите, се използва резервната защита.
(2) За резервна защита при работа на двете ВЛ и като основна при изключване на едната от тях при земни съединения се използват токови защити, а при междуфазни к.с. - токови или дистанционни. Когато това е целесъобразно, защитите се свързват на сумата от токовете на двете ВЛ.
(3) Вместо посочените в ал. 1 и 2 защити за двете страни на паралелни ВЛ с двустранно захранване и за захранващата страна на паралелни ВЛ с едностранно захранване може да се прилагат защитите, предвидени за единични линии (по чл. 920, 921, 922), ако това е целесъобразно с оглед на схемата и условията за работа на мрежата (брой и начин на присъединяване на отклоненията, възможност за продължителна разделна работа или продължително изключване на единия край).
Чл. 924. В случаите на използване на ЕАПВ за релейните защити се изисква:
1. осигуряване изключването само на едната фаза (с последващото й автоматично повторно включване) - при еднофазно земно, а в отделни случаи и при двуфазно к.с.;
2. избор на повредената фаза - от пусковите органи на дистанционната защита, вкл. и за земните защити, надлъжно-диференциалните, диференциално-фазните и напречно-диференциалните, ако те нямат собствени избирателни органи; в случаите, когато пусковите органи на дистанционната защита не действат след известно забавяне, тези защити изключват трифазно, при което устройството за ЕАПВ се блокира;
3. едновременното изключване на повредената фаза от двете страни - чрез удължаване на първата зона на дистанционната защита, ускоряване на подходящо стъпало на земната защита или чрез прилагането на съобщителен канал за ускоряване на защитите в насрещния край на електропровода; след осъществяването на ЕАПВ удължената зона на дистанционната защита и ускореното стъпало на земната защита се извеждат от действие, като остават в работа със своите нормални характеристики;
4. в безтоковата пауза на ЕАПВ - извеждане от действие стъпалата на земната защита, за които се създават условия за заработване;
5. при к.с. по т.1 и при неуспешно повторно включване-изключване на едната или трите фази, в зависимост от това предвижда ли се или не продължителен непълнофазен режим на работа на линията;
6. при междуфазни к.с. (с изключение на к.с. по т. 1) - изключване на трите фази.
Раздел VIII
Защита на шини, обходни и шиносъединителни прекъсвачи
Чл. 925. (1) За защитата на шините на електрически централи и подстанции с напрежение 110 kV и по-високо се предвижда специална релейна защита за всяка шинна система (при двойни шинни системи, схема „прекъсвач и половина" и др.) и за всяка от секциите при единични секционирани с прекъсвачи шинни системи.
(2) За защитата на единична шинна система и за двойна шинна система с постоянна работа на една от шините с напрежение 110 kV и по-високо също се предвижда защита, когато изключването на повредите по шините от защитите на присъединените елементи не е допустимо по условията, аналогични по чл.916.
(3) Специални защити на шините се изискват и за:
1. шините с напрежение до 35 kV на електрическите централи и важните понижаващи подстанции с високо напрежение 110 Ω 400 kV, когато това е необходимо от условията по чл. 916;
2. шините с напрежение до 35 kV на отговорни районни подстанции с непрекъсната работа на двете шинни системи или на двете секции на шините, когато делителната защита на шиносъединителя или секционния прекъсвач не отговаря на изискванията за сигурна работа на системата (като се вземат предвид възможностите, осигурявани с прилагането на АПВ и АВР).
Чл. 926. За защита на шините на електрическите централи и подстанции с напрежение 110 kV и по-високо (ако е необходима специална защита на шините и делителната защита на шиносъединителния или секционния прекъсвач не дава задоволително решение) се предвижда диференциално-токова защита без закъснение, обхващаща всички елементи, присъединени към системата или секцията на шините.
Чл. 927. При двойна шинна система на електрическите централи и подстанциите с напрежение 110 kV и по-високо с един прекъсвач на присъединен елемент и при едновременна работа на двете шинни системи диференциалната защита се изпълнява за фиксирано разпределение на елементите.
Чл. 928. (1) Диференциалната защита на шини се отстройва от преходните и постоянните токове на небаланс (токови релета с междинни насищащи се токови трансформатори, реле със спирачно действие), включително и при насищане на токов трансформатор при външно к.с.
(2) За диференциалната защита се предвижда устройство за контрол на изправността на токовите вериги, действащо на сигнал и на извеждане на защитата след закъснение.
Чл. 929. (1) За осигуряване на избирателно и бързо изключване на повредите при секционирани шини с напрежение 6 - 35 kV в електрически централи се поставя двустъпална непълна диференциална защита. Защита се изпълнява като токова отсечка или дистанционна защита за първо стъпало и максималнотокова защита със закъснение за второ стъпало. Защитата действа на изключване на захранващите елементи и трансформаторите за собствени нужди.
(2) Когато са възможни чести режими на работа с отделяне на захранващите елементи на различни шинни системи, се предвиждат отделни защити, изпълнени като отсечки по ток и напрежение, или дистанционни защити, поставени на всички захранващи елементи (с изключение на генераторите).
(3) В случаите, различни от посочените в ал. 1 и 2, секционираните шинни системи 6 ÷35 kV на електрическите централи се защитават с помощта на максималнотоковите или минималноимпедансните защити на генераторите и трансформаторите.
(4) Защитата на единичните секционирани и двойни шинни системи с напрежение 6Ω35 kV на понижаващите подстанции може да се осъществява с помощта на максималнотоковите защити на трансформаторите. За повишаване на чувствителността и ускоряване действието на защитата на шините при големи подстанции се допуска използването на защита, включена на сумата от токовете на захранващите елементи.
Чл. 930. (1) Вградените в прекъсвачите токови трансформатори, използвани за диференциални защити на шините и за защита на присъединенията, захранвани от тези шини, се разполагат от двете страни на прекъсвачите така, че повредите в прекъсвачите се обхващат от зоната на действие на защитата на шините.
(2) При уредбите с прекъсвачи без вградени токови трансформатори е достатъчно поставянето на токови трансформатори само от едната страна на прекъсвачите, така че последните се обхващат от защитаваната зона. За диференциалните защити на шините на секционните прекъсвачи при напрежение 6 - 35 kV, ако това е конструктивно възможно (не се изисква допълнителна килия), се поставят токови трансформатори от двете страни на прекъсвача.
(3) За шиносъединителните прекъсвачи се осигуряват отделни ядра на токовите трансформатори за диференциалните защити на шинните сиситеми.
Чл. 931. (1) Когато се прилага устройство за резервиране отказ на прекъсвачите (УРОП), избрано по условията в чл. 849, в случай на отказ на прекъсвач на ВЛ или кабелна линия при при к.с. се осигурява действието му на изключване на всички останали прекъсвачи от шинната система, към която е прекъсвачът с отказ.
(2) Когато при действие на ДЗШ (при к.с. на шинната система) прекъсвачът на ВЛ или кабелна линия не изключи, УРОП може да изпраща и команда за изключване на прекъсвача в срещуположния край на линията.
(3) При сложна конфигурация на шинните системи УРОП действа на изключване на всички прекъсвачи, захранващи к. с. през отказалия да изключи прекъсвач.
Чл. 932. (1) За обходния и шиносъединителния прекъсвач (когато липсва обходен) се предвижда защита за временна замяна на защитата на всички елементи, присъединени към шините при проверка и ремонти на техните защити, прекъсвачи и измерителни трансформатори.
(2) Допуска се за трансформаторите и автотранформаторите преминаването на обходен прекъсвач със собствените им защити - за избягване излишното усложняване на схемите. В тези случаи полето на обходния прекъсвач заменя само първичните съоръжения на трансформатора (автотрансформатора).
(3) Когато в уредбите с напрежение 110 - 220 kV има обходен прекъсвач за шиносъединителния прекъсвач се предвижда двустъпална токова посочна защита от междуфазни къси съединения (токова отсечка без закъснение и максималнотокова защита със закъснение) и двустъпална токова посочна защита на нулева последователност.
(4) За шиносъединителните прекъсвачи в уредби с напрежение до 35 kV се предвижда двустъпална токова защита, изпълнена като токова отсечка без закъснение и максималнотокова защита със закъснение.
Чл. 933. Защитата на шини се изпълнява по начин, който осигурява селективно и без закъснение изключване на включваната шина или секция при подаването на напрежение и евентуална повреда по тях.
Раздел IX
Защита на синхронни компенсатори
Чл. 934. (1) Защитата на синхронните компенсатори, когато са въртящи се машини, работещи непосредствено на събирателни шини, се изпълнява аналогично на защитата на генераторите със съответната мощност със следната разлика:
1. защитата за претоварване, действаща на сигнал, се блокира в пусков режим, ако е възможно нейното действие за времето на пускане;
2. минималнонапреженовата защита действа на изключване на прекъсвача на синхронния компенсатор със закъснение около 10 s и напрежение на заработване (0,1 - 0,2) Uн.
(2) Защита при външни к. с. и специална сигнализация за контролиране изправността на токовите вериги на диференциалната защита не се предвиждат.
Чл. 935. За предпазване от претоварване на синхронен компенсатор при продължително понижение на напрежението в мрежата от действието на собствения автоматичен регулатор на възбуждането защитата при претоварване в подстанции без оперативен персонал действа на сигнал и намаляване на възбудителния ток - с по-малкото времезакъснение, а с по-голямото времезакъснение на изключване на синхронния компенсатор (ако предотвратяването на продължителното претоварване не се осигурява с устройството за автоматично регулиране на възбуждането).
Чл. 936. Защитата при земни съединения във веригата на възбуждането се изпълнява както при хидрогенераторите (чл. 879).
Раздел X
Защита на асинхронни и синхронни електрически двигатели с напрежение над 1000 V
Чл. 937. (1) За електрическите двигатели се осигурява защита при междуфазни к. с. (чл. 938), еднофазни земни съединения (чл. 940), претоварване (чл. 941) и защита при минимално напрежение (чл. 944, 945).
(2) За синхронните електрически двигатели се предвижда защита при асинхронен режим (чл.942), ако нейните функции не се изпълняват от защитата при претоварване.
(3) За електрическите двигатели, които имат принудително смазване на лагерите и принудителна вентилация и работят в уредби без постоянен оперативен персонал, се предвиждат защити, действащи на сигнал и изключване на механизма, при повишаване на температурата или прекъсване действието на смазването и вентилацията.
Чл. 938. (1) За двигателите, които не се защитават от стопяеми предпазители при междуфазни к.с., се предвиждат:
1. токова еднорелейна отсечка без закъснение, отстроена от пусковите токове при изведени пускови устройства, с реле с пряко или косвено действие, включено на разликата на токовете - за електродвигатели с мощност до 2000 kW;
2. токова двурелейна отсечка без закъснение, отстроена от пусковите токове при изведени пускови устройства, с реле с пряко или косвено действие - за електродвигатели с мощност 2000 kW и по-голяма, а също и за електрически двигатели с мощност до 2000 kW, когато защитата по т. 1 не осигурява изискваната чувствителност;
3. надлъжна диференциална токова защита със спирачно действие или с междинни насищащи се токови трансформатори в двурелейно изпълнение - за електрически двигатели с мощност над 5000 kW, а също за електрически двигател с мощност 5000 kW и по-малка, ако поставената отсечка по т. 1 и 2 не осигурява изискваната чувствителност.
(2) При отсъствие на защита от еднофазни земни съединения за електродвигателите с мощност 2000 kW и по-голяма защитата от междуфазни к. с. се изпълнява трирелейна с три токови трансформатора.
Чл. 939. (1) За блок трансформатор-електрически двигател се осигурява обща защита при междуфазни к. с.:
1. токова отсечка без закъснение, отстроена от пусковите токове при изведени пускови устройства - за електрически двигатели с мощност до 2000 kW;
2. токова отсечка, изпълнена с три токови релета, две от които включени на фазните токове и едно на сумата от токовете през двете релета - при свързване на трансформатора в „звезда-триъгълник"; при невъзможност за изпълнение с три релета (например при ограничаване броя на релетата с директно действие) се допуска използването на схема с две релета, включени във вторичните намотки на три токови трансформатора, съединени в триъгълник;
3. диференциална двурелейна отсечка, отстроена от ударния намагнитващ ток на трансформатора - за електрически двигатели с мощност, по-голяма от 2000 kW, а също за електрически двигатели с мощност 2000 kW и по-малка, когато защитата по т. 1 не осигурява изискваната чувствителност при междуфазни к.с. на изводите на електрическия двигател;
4. надлъжна диференциална токова защита със спирачно действие или с междинни насищащи се токови трансформатори в двурелейно изпълнение - за електрически двигатели с мощност над 5000 kW, а също за електрически двигател с мощност 5000 kW и по-малка, ако поставената отсечка по т. 1 и 3 не осигурява изискваната чувствителност.
(2) Оценката на чувствителността се извършва по чл. 851 и 852 при к.с. на изводите на електрическия двигател.
(3) Защитите действат на изключване на прекъсвача на блока, а при синхронни електрически двигатели и на устройството за АГП, ако е предвидено съгласно чл.946.
(4) Указанията по изпълнението на другите защити на трансформаторите и електрическите двигатели, когато работят самостоятелно, са в сила и когато са обединени в блок трансформатор-двигател.
Чл. 940. (1) Защита на двигател с мощност до 2000 kW вкл. при еднофазни земни съединения в мрежа с изолирана неутрала се предвижда при токове на земно съединение 10 А и по-големи, а в компенсирана мрежа, ако остатъчният ток при нормални условия превишава тази стойност.
(2) Защитата по ал. 1 за двигатели с мощност над 2000 kW се предвижда при токове 5 А и по-големи.
(3) В мрежи със заземена неутрала през активно съпротивление защита от земно съединение се предвижда независимо от мощността на двигателя.
(4) Токът на заработване на защитите при земни съединения е не по-голям от 10 А - за двигатели с мощност до 2000 kW вкл., и от 5 А - за двигатели с мощност над 2000 kW.
(5) Защитата се изпълнява без закъснение (с изключение на двигателите, при които стойността на собствения капацитивен ток изисква закъснение на защитата) с използването на токов трансформатор за нулева последователност, поставен на изводите на електрическия двигател.
(6) За двигатели без диференциална защита се допуска поставянето на токови трансформатори за нулева последователност в разпределителното устройство, ако с това не се увеличава времето на действие на защитата.
(7) Ако за защитата се изисква закъснение, по условието за отстройване от собствения капацитивен ток на двигателя, за задействане без закъснение при двойни земни съединения се поставя допълнително токово реле с първичен ток на заработване от 50 - 100 А.
(8) Защитата действа на изключване на двигателя, а при синхронните електрически двигатели - също и на устройството за АГП, ако то е предвидено по чл. 946.
Чл. 941. (1) Защита при претоварване се поставя, когато претоварването възниква по технологични причини и действието на защитата е необходимо за автоматично разтоварване на механизма, сигнализиране на персонала и за вземане на мерки за разтоварване или за изключване, в случаите, че претоварването не може да се отстрани.
(2) Защита по ал. 1 се поставя на отделни двигатели с особено тежки условия на пускане и самопускане (продължителност на директно пускане непосредствено от мрежата 20s и по-голяма), когато се превишава опасно продължителността на пускането в случай на понижение на напрежението в мрежата.
(3) Защитата по ал. 1 се изпълнява еднорелейно с включване на фазен ток със зависимо или независимо от тока закъснение, отстроено от продължителността на пусковия процес в нормални условия и след АВР и АПВ. Ако се използва токова отсечка, тази защита и защитата от претоварване може да се изпълняват с едно реле с разделно действие на контактите на мигновения и зависимия елемент.
(4) Защитата действа на сигнал или автоматично разтоварване на механизма.
(5) Изключване от защитата на електрически двигател се допуска при:
1. двигатели на механизми, които не се разтоварват своевременно без спиране или работят без постоянно дежурство на персонала;
2. двигатели на механизми с тежки условия на пускане и самопускане.
Чл. 942. (1) Защитата на синхронните двигатели при асинхронен режим в зависимост от условията на работа и характеристиките им се изпълнява по един от начините:
1. с реле, задействано от увеличението на тока в намотката на статора в изпълнение:
а) със зависимо от тока закъснение - само за електродвигатели с отношение на късо съединение (ОКС), равно и по-голямо от 1;
б) с независимо от тока закъснение - при стойност на ОКС 0,6 и по-голямо. В схемите за защита след мигновеното токово реле се поставя помощно реле със закъснение на възвръщане, което осигурява подаването на импулс за изключване при пулсиране на тока в асинхронен режим;
2. с помощта на устройство, реагиращо на наличие на променлив ток във веригата на намотката на ротора или на фазовата разлика между тока на статора и напрежението при асинхронен режим, когато е недопустимо действието на защитата при претоварване на изключване или е необходимо бързо действие на защитата при асинхронен режим;
3. с помощта на устройство, действащо на принципа на отчитане на електрическите превъртания на ротора при асинхронен режим, ако защитата по ал. 2 с прости схеми е непригодна при рязко изменение на натоварването.
(2) Защитата, която реагира на тока на статора при асинхронен режим, може да действа при претоварване на електрическия двигател, което се взема предвид при избора на настройката й.
(3) Когато се предвижда защита при претоварване по чл. 941, се препоръчва тя да изпълнява функциите и на защита при асинхронен режим. Ако изключването на двигателя при претоварване е недопустимо, се използва защитата по т. 1 и 2.
Чл. 943. (1) Защитата при асинхронен режим на синхронните двигатели действа със закъснение на:
1. устройството за ресинхронизация;
2. автоматичното разтоварване на механизма до товар, при който се осигурява влизане на електрическия двигател в синхронизъм;
3. изключване и автоматично повторно пускане;
4. изключване - ако е невъзможно разтоварването или ресинхронизацията на електрическия двигател или ако според условията на технологичния процес не е необходимо неговото повторно автоматично пускане и ресинхронизация.
(2) Защитата по чл. 941, ал. 1 действа само на разтоварване или на изключване (в случаите по ал. 1, т. 2 и 4 на чл. 943).
Чл. 944. (1) За възстановяване на напрежението след изключване на к.с. и за осигуряване самопускането на двигателите на важни механизми се предвижда минималнонапреженова защита с изключване на двигателите на маловажни механизми със сумарна мощност, определена от възможностите на източниците за захранване и от мрежата за осигуряване условия за самопускане.
(2) Настройките на минималнонапреженовите защити се избират по време 0,5 - 1,5 s, с една степен по-голяма от времето на бързодействащите защити при междуфазни к.с. и по напрежение 65 ё 70 % от номиналното напрежение.
(3) В електрическите уредби на промишлените предприятия в случаите, когато не може да се осъществи едновременно самопускане на всички двигатели на важни механизми, се прилага изключване на част от тях и автоматично самопускане след завършване самопускането на първата група. Самопускането на следващите групи двигатели се осъществява по ток, напрежение или време.
Чл. 945. Минималнонапреженова защита с настройка по време от 5 до 10 s и по напрежение 50÷65 % от номиналното напрежение се поставя на двигателите на отговорни механизми, отнасящи се за случаите по чл. 944 и когато самопускането на механизмите след спиране е недопустимо според изискванията на технологичния процес или не може да се осигури самопускането на всички двигатели на отговорни механизми.
Чл. 946. (1) За синхронните двигатели се предвиждат устройства АГП, изпълнени посредством:
1. въвеждане на съпротивление във веригата на възбудителната намотка на синхронния двигател - за всички двигатели с мощност 5000 kW и по-голяма, а също и за двигатели с мощност 2000 kW и по-голяма, които имат механична времеконстанта на агрегата, приведена към минималната мощност, предвидена в технологичния процес, равна на 7 s и повече, или работят с повторно кратковременно натоварване;
2. въвеждане на съпротивление във веригата на възбудителната намотка на възбудителя - за двигатели с мощност 500 kW и по-голяма, които имат механична времеконстанта на агрегата, приведена към минималната мощност, предвидена в технологичния процес и равна на 7 s и повече, или работят с повторно кратковременно натоварване или продължително с малко натоварване;
3. инвертиране, ако системата за възбуждане е изпълнена с управляеми полупроводникови елементи и позволява това независимо от мощността на синхронния двигател.
(2) За останалите двигатели с мощност 500 kW и по-голяма и за всички двигатели с мощност, по-малка от 500 kW, устройство за АГП не се предвижда.
Раздел XI
Защита на асинхронни, синхронни и постояннотокови електрически двигатели с напрежение до 1000 V
Чл. 947. (1) За двигателите с напрежение до 1000 V се осигурява защита при междуфазни къси съединения по чл. 948, ал. 1, в мрежи с директно заземена неутрала - защита при еднофазни съединения, а в случаите по чл. 949 и 950 - защита при претоварване и при минимално напрежение.
(2) За синхронните двигатели се предвижда допълнително защита при асинхронен режим (ако е невъзможно влизането в синхронизъм с пълно натоварване) съгласно чл. 951.
(3) За постояннотоковите двигатели при необходимост се предвижда допълнително защита, действаща при увеличаване скоростта на въртене.
Чл. 948. (1) За защита при междуфазни къси съединения се използват предпазители със стопяеми вложки или автоматични прекъсвачи.
(2) В мрежите със заземена неутрала се осигурява защита, действаща при корпусни или еднофазни къси съединения.
(3) Номиналните токове на стопяемите вложки и настройването на прекъсвачите се избират по стойности, осигуряващи изключването при к. с. на клемите на двигателя и същевремено отстроени от работните и максималните токове на натоварване (максимално технологично натоварване, пускови токове, токове на самопускането и т. н.).
(4) Кратността на пусковия ток към номиналния ток на стопяемата вложка за двигателите на механизми с леки условия на пускане е не по-голяма от 2,5, а за двигателите на механизми с тежки условия на пускане (голяма продължителност на развъртане, чести пускания и т. н.) е от 2 до 1,6.
(5) За двигателите на важни механизми се допуска кратност 1,6 независимо от условията на пускане, ако кратността на тока на късото съединение на клемите на двигателя е не по-малка от посочената в чл. 826.
(6) За група двигатели с малка мощност се допуска защита при междуфазни к.с. с един общ апарат, при условие че тази защита осигурява термичната устойчивост на пусковите апарати и апаратите за защита при претоварване на всеки двигател от групата.
Чл. 949. (1) Защита от претоварване се предвижда, когато е възможно системно претоварване на механизма (по технологични причини) и за ограничаване времетраенето на пускане, при тежки условия на пускане и самопускане с понижено напрежение. Защитата се изпълнява със закъснение и по възможност с термично реле.
(2) Защитата от претоварване действа на изключване или на сигнал, или ако е възможно - на разтоварване на механизма.
(3) Защитата е с настройка, която осигурява пускане при блокирани пускови устройства, но не по-голяма от тока на термична устойчивост на апаратите.
(4) Защита от претоварване не е необходима за електродвигатели с кратковременен режим на работа.
Чл. 950. (1) Защита при минимално напрежение се предвижда за:
1. двигатели за постоянен ток, които не допускат непосредствено включване в мрежата;
2. двигатели на механизми, самопускането на които е недопустимо след спиране според условията на технологичния процес или на техническата безопасност;
3. други двигатели в съответствие с условията по чл. 944.
(2) За отговорни двигатели, за които е предвидено самопускане и се предвижда включването им с помощта на контактори и пускатели със самозадържане, се прилагат механични или електрически устройства за времезакъснение във веригата на управление, които осигуряват обратно включване на пускателя или контактора при възстановяване на напрежението. За такива двигатели (ако това е допустимо според условията на технологията и на безопасността) може да се използват пакетни ключове вместо бутони за управление, така че веригата на самозадържане остава затворена независимо от блок контактите на пускателя. С това се осигурява автоматично обратно включване при възстановяване на напрежението независимо от времето на прекъсване на захранването.
Чл. 951. Защитата при асинхронен режим на синхронни двигатели се осъществява с помощта на защитата при претоварване (по тока на статора).
Чл. 952. (1) За двигателите на променлив и постоянен ток защита от ток на к.с. се предвижда:
1. в електрически уредби със заземена неутрала - на всички фази и полюси;
2. в електрически уредби с изолирана неутрала:
а) при защита със стопяеми предпазители - на всички фази и полюси;
б) при защита с автоматични прекъсвачи - на не по-малко от две фази или един полюс; в една и съща електрическа уредба защитата се поставя на едни и същи фази и полюси.
(2) Допуска се изпълнение на защитата при претоварване на две фази или един полюс независимо от състоянието на неутралата - заземена или изолирана.
Чл. 953. Защитите на двигатели удовлетворяват изискванията на глава осемнадесета. Допуска се вграждане на всички видове защити (при к.с., претоварване и минимално напрежение) в съответния прекъсвач.
Чл. 954. (1) По изключение специалните защити за предотвратяване работа на две фази се прилагат за двигатели, защитени с предпазители без защита от претоварване, за които прекъсването на една фаза води до тежка повреда на двигателя. Защитите са целесъобразни за двигатели, работещи в продължителен режим с голямо натоварване без постоянно наблюдение от страна на персонала.
(2) Необходимостта от поставяне на защита за предотвратяване работа на две фази се доказва с технико-икономическа обосновка.
Глава двадесет и първа
АВТОМАТИКА
Раздел I
Област на приложение
Чл. 955. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за автоматичните устройства на електрическите централи и мрежи, както и за електрическите уредби на промишлените предприятия, предназначени за:
1. повторно включване на ВЛ и кабелни линии или фази от тях, шини, трансформатори и др. след автоматично изключване;
2. превключване в схемата за възстановяване на прекъснато захранване и включване на резервните съоръжения;
3. включване на синхронни генератори и синхронни компенсатори в паралелна работа;
4. регулиране на напрежението, разпределение на реактивния товар между синхронните машини и електрическите централи и възстановяване на напрежението през време на и след изключване на к.с.;
5. предотвратяване на продължителното и недопустимо аварийно понижаване на честотата;
6. регулиране на честотата и активната мощност, разпределение на товарите между електрическите централи и агрегатите на една централа, а също и предотвратяване на недопустимото претоварване на междусистемните връзки;
7. повишаване устойчивостта на паралелната работа и възстановяване на синхронизма след нарушаването му;
8. автоматично ограничаване на продължителното и недопустимо понижаване/повишаване на напрежението.
(2) Тази глава не се отнася за автоматичното управление на технологични процеси и тяхното регулиране.
Чл. 956. (1) Автоматичните устройства се избират по условията и изискванията за сигурно действие, като се използват най-прости схеми, минимално количество апарати, вериги, контакти и движещи се части, изпълнени с надеждни по принципа на своето действие апарати.
Раздел II
Автоматично повторно включване
Чл. 957. С устройства за автоматично повторно включване (АПВ) при наличие на комутационни апарати се осигуряват:
1. въздушните и смесените (кабелно-въздушните) линии от всички видове с напрежение над 1000 V; отказването от АПВ при всеки отделен случай се обосновава в проекта;
2. шините на електрическите централи и подстанции;
3. понижаващите трансформатори в електрическите уредби, захранващи отговорни потребители;
4. обходните прекъсвачи, а при липса на такива - шиносъединителните прекъсвачи, използвани за временна замяна на прекъсвачите на ВЛ, съоръжени с АПВ;
5. отговорните електродвигатели, изключвани за осигуряване самопускането на останалите електродвигатели.
Чл. 958. Устройствата за АПВ се избират и изпълняват по начин, изключващ заработването им при:
1. ръчно, дистанционно или телемеханично изключване на прекъсвача от персонала;
2. автоматично изключване от релейна защита непосредствено след ръчното, дистанционното или телемеханичното включване от персонала; допълнително се изключва възможността от многократното включване на трайно к.с. при заваряване или отказ на който и да е контакт от схемата на устройството;
3. автоматично изключване на прекъсвача от релейни защити на шинни системи, трансформатори, генератори и от противоаварийни автоматики (АЧО, АЧР и др.) и УРОП.
Чл. 959. (1) Устройствата за АПВ се избират с възможности за ускоряване на действието на защитите преди или след АПВ.
(2) Ускоряване на действието на защитите се препоръчва и при ръчно включване на прекъсвача.
(3) При ускоряване на защитата след АПВ се вземат мерки за избягване на възможното изключване на прекъсвача от защитата под действието на пусковия ток след повторно включване.
Чл. 960. Устройствата за АПВ се изпълняват с пускане от несъответствието между положението на ключа за управление и положението на прекъсвача или с пускане от изключвателен импулс на защитата, като при този случай се осигурява пускане при кратковременно действие на защитата.
Чл. 961. За увеличаване сигурността на електроснабдяването особено при ВЛ с едностранно захранване по възможност се ограничава времето на прекъсване на захранването. При намаляване времето на безтоковата пауза се отчита необходимото време за изгасване на дъгата и за дейонизация, както и времето за готовност на прекъсвача и неговия задвижващ механизъм.
Чл. 962. (1) За единични дълги ВЛ с едностранно захранване с напрежение до 110 kV в случаите, когато тези ВЛ излизат от подстанции без постоянен оперативен персонал и без телеуправление, се препоръчва прилагането на устройство за двукратно АПВ с време на заработване на втория цикъл не по-малко от 10 - 15 s.
(2) За ВЛ с двустранно захранване, изключването на които не нарушава синхронната работа на системата, се предвиждат устройства за трифазно АПВ с време на заработване, избрано с оглед на възможното неедновременно изключване на повредата от двете страни на ВЛ.
Чл. 963. (1) Устройствата за АПВ се изпълняват с автоматично възвръщане.
(2) Устройствата за АПВ на ВЛ, присъединени към шините с повече от един прекъсвач, подават команда за включване първоначално само на един от прекъсвачите и при неуспешно АПВ забраняват включването на останалите прекъсвачи. Допуска се и едновременно подаване на команда за включване от АПВ към всички прекъсвачи на електропровода с цел опростяване на схемите, ако няма други ограничения.
Чл. 964. За коригиране действието на неселективни бързодействащи защити (токови отсечки, първи зони на дистанционни защити) в мрежите от последователно включени ВЛ се избира АПВ с възможности за:
1. ускоряване на защитата преди АПВ;
2. последователно АПВ (със закъснение на устройствата за АПВ, нарастващо в посока към консуматора);
3. многократно АПВ (не повече от трикратно), кратността на което нараства в посока на източника на захранване.
Чл. 965. За единични ВЛ (без обходни връзки) с двустранно захранване устройствата за АПВ се избират, както следва:
1. бързодействащо АПВ (БАПВ) при наличие на бързодействаща защита (включително и неселективна преди АПВ) и прекъсвачи, допускащи БАПВ;
2. бавнодействащо несинхронно АПВ, когато токовият удар и при най-неблагоприятния ъгъл на включване не превишава стойностите, изчислени по чл. 966.
Чл. 966. (1) Времетраенето на пълния цикъл за изключване и включване при БАПВ е не по-голямо от 0,5 s.
(2) Токовият удар при включване не може да надвишава допустимия ток за съответните машини при несинхронно АПВ.
(3) Стойностите на тока се определят за максимално възможния ъгъл на разтягане в цикъла на БАПВ и за най-тежкия от реално възможните режими.
Чл. 967. (1) При прилагане на несинхронно АПВ се вземат мерки за предотвратяване на неправилното действие на защитите както на дадената ВЛ, така и на съседните участъци в мрежата.
(2) Допуска се използването на АПВ с контрол на разликата в честотите в отделни случаи при ВЛ, включването на които при голяма разлика в честотите води до продължителен асинхронен ход и изключване на електрическите уредби на потребителите в междинните подстанции.
(3) Допуска се от едната страна на ВЛ с двустранно захранване, снабдени с несинхронно АПВ в двата си края, предвиждането на контрол за наличие на напрежение след успешно АПВ от противоположната страна, за предотвратяване включването върху трайно к.с.
Чл. 968. (1) При невъзможност от използването на БАПВ или несинхронно АПВ поради големите токови удари след АПВ се използват АПВ с улавяне на синхронизма, АПВ със самосинхронизация (АПВС) или еднофазно АПВ (ЕАПВ) - при мрежите с голям земен ток.
(2) Устройство за ЕАПВ се прилага и когато несинхронното АПВ, АПВ с улавяне на синхронизма или АПВ със самосинхронизация се съпровожда с устройство за несинхронно АПВ, действащо при междуфазни къси съединения.
Чл. 969. (1) Устройствата за АПВ с улавяне на синхронизма се поставят на единия край на линията с контрол за отсъствие на насрещно напрежение и улавяне на синхронизма (в случай на едностранно изключване на линията и наличие на насрещно напрежение), а на другия край на линията - само с улавяне на синхронизма.
(2) Допуска се включването при максимално възможната разлика в честотите на устройства за АПВ с улавяне на синхронизма. Препоръчва се ъгъл между векторите на синхронизираните напрежения преди АПВ не по-голям от 60 - 70 °, използване на схеми с два ъгъла на изпреварване и др.
Чл. 970. Еднофазно АПВ се използва само за електропроводи в мрежи с голям ток на земни съединения.
Чл. 971. (1) Еднофазно АПВ се прилага при:
1. единични силно натоварени ВЛ;
2. силно натоварени ВЛ с напрежение 220 kV и по-високо с две и повече обходни връзки при положение, че изключването на едната от тях (при трифазно АПВ) може да наруши динамическата устойчивост;
3. електропроводни линии, свързващи към ЕЕС големи електрически централи без значителен местен товар;
4. електропроводни линии, за които трифазното АПВ е свързано с отпадане на големи товари вследствие понижаване на напрежението.
(2) При ВЛ с двустранно захранване устройствата за ЕАПВ по правило включват едната фаза след нейното изключване при еднофазно земно съединение и осигуряват окончателното изключване на всички фази при неуспешно ЕАПВ.
(3) Еднофазното АПВ се изпълнява по начин, при който при ръчно или автоматично извеждане на устройството за АПВ защитите изключват трифазно ВЛ при всички видове к.с.
Чл. 972. За ВЛ с двустранно захранване и наличие на обходни връзки се прилагат АПВ:
1. без проверка на синхронизма независимо от големината на възможния токов удар при несинхронно включване - при наличие на четири и повече връзки, а също и при наличие на три връзки, ако едновременното продължително изключване на две от тях е малко вероятно;
2. с контрол за отсъствие на насрещно напрежение и наличието на синхронизъм - на единия край на ВЛ, и устройство с контрол за наличие на синхронизъм - на другия край на линията, при наличие на две до три връзки и невъзможност за изпълнение на АПВ без проверка на синхронизма, като се изхожда от изискванията по чл. 966.
Чл. 973. За паралелни ВЛ с двустранно захранване без обходни връзки се допуска (поради вероятността за едновременно изключване и на двете ВЛ) използването на АПВ с контрол на синхронизма при наличието на ток във втората линия.
Чл. 974. (1) Когато в резултат на действието на АПВ е възможно несинхронно включване на синхронен компенсатор и ако това за него е недопустимо, компенсаторът автоматично се изключва или временно се отвъзбужда чрез АГП.
(2) Следващото включване на изключения по ал. 1 синхронен компенсатор може да се извърши ръчно, автоматично или телемеханично, в зависимост от местните условия.
Чл. 975. (1) Разрешава се за шините в електрически централи и подстанции използването на устройства за АПВ на шини, съоръжени със специални защити (по чл. 925 и 933).
(2) Допуска се за АПВ на шини изпълнението на най-прости функции - автоматично изпробване, поставяне на шините под напрежение от АПВ на едно или няколко захранващи присъединения с осигурено заработване на защитата на шините от тока на присъединенията.
(3) Допуска се прилагането на АВР на шините вместо АПВ.
Чл. 976. (1) Разрешава се поставянето на устройствата за АПВ в подстанции на електроенергийната система и на единични понижаващи трансформатори с мощност над 1 MVA, снабдени с прекъсвачи и максималнотокова защита на захранващата страна, в случаите, когато с изключването на трансформаторите се прекъсва електроснабдяването на отговорни потребители.
(2) Устройствата за АПВ по ал.1 се блокират при заработване на газовата защита на трансформатора на сигнал.
(3) Действието на устройствата за АПВ независимо от вида им се сигнализира по подходящ начин (чрез сигнално реле, светодиод и др.).
Раздел III
Автоматично включване на резервното захранване
Чл. 977. Устройства за автоматично включване на резервното захранване (АВР) се предвиждат в случаите, когато изключването на работния източник води до прекъсване електроснабдяването на потребителите или до тяхното разтоварване. Схемата на захранване преди действието на АВР се възстановява по възможност автоматично.
Чл. 978. Устройствата за АВР се изпълняват по начин, осигуряващ действието им при изчезване на напрежението на резервирания елемент, предизвикано по каквато и да е причина, включително и от к.с. по него.
Чл. 979. Устройствата за АВР имат еднократно действие и ако това не ги усложнява значително - с проверка на изключеното състояние на прекъсвача на работния елемент.
Чл. 980. (1) За трансформатори и къси ВЛ в случаите, когато релейната им защита изключва прекъсвачите както от захранващата, така и от захранваната страна (например на елементите за собствени нужди на електрическите централи), устройството за АВР се пуска както от минимално напрежение, така и от помощните контакти на прекъсвача от захранваната страна (за ускоряване действието на АВР). При изключване на прекъсвача от захранващата страна се осигурява незабавното изключване на прекъсвача и от захранваната страна, последвано от действието на АВР.
(2) Пускането на АВР от минимално напрежение не е необходимо, когато резервираният и резервиращият елемент се захранват от един източник.
Чл. 981. Схемите за АВР за собствените нужди на електрическите централи след включване на резервния източник на захранване запазват възможност за действие при изключване и на други работещи източници на захранване.
Чл. 982. Пусковите органи на устройствата за АВР по минимално напрежение, контролиращи напрежението на шините на електрическите уредби на консуматорите, не трябва да заработват при прегаряне на един от предпазителите от страната на намотките високо или ниско напрежение на напреженовите трансформатори. Когато страната ниско напрежение е защитена с автомат, пусковият орган на АВР по минимално напрежение се блокира при изключване на автомата.
Чл. 983. При изпълнение на устройството за АВР се проверяват условията за претоварване на резервния източник за захранване и за самопускане на двигателите. В случай, че има прекомерно претоварване или самопускането не се осигурява, се извършва разтоварване при действието на АВР. За тази цел според конкретните условия се допуска замяна или допълване на устройствата за АВР с устройства за АПВ на работните захранващи източници.
Чл. 984. При действието на устройството за АВР на секционния/шиносъединителния прекъсвач (резервиране от друг работещ източник на захранване) се предвижда ускорение на действието на защитата на този прекъсвач.
Раздел IV
Включване на генератори в паралелна работа
Чл. 985. Генераторите се включват в паралелна работа по един от начините:
1. самосинхронизация (ръчна, полуавтоматична или автоматична);
2. асинхронно пускане - за хидрогенератори с мощност до 10 MW;
3. точна синхронизация (ръчна, полуавтоматична или автоматична).
Чл. 986. Самосинхронизацията като начин за включване в паралелна работа се допуска за:
1. хидрогенератори с мощност до 50 MW;
2. турбогенератори с мощност до 5 MW вкл.;
3. турбогенератори с мощност над 5 MW, работещи непосредствено на общи шини, в случай че периодичната съставяща на преходния ток при включване на генератора към мрежата чрез самосинхронизация не надвишава 3,5 In.
Чл. 987. За турбогенератори с мощност над 3 MW, работещи непосредствено на събирателни шини с генераторно напрежение и при периодична съставяща на преходния ток, по-голям от 3,5 In, за включване в мрежата се прилага точната автоматична или полуавтоматична синхронизация при нормалните режими. При аварийни режими в електрическата система се допуска прилагането на самосинхронизация.
Чл. 988. При използване на самосинхронизацията като основен начин за включване на генераторите в паралел се предвиждат устройства за:
1. автоматична самосинхронизация - за хидрогенераторите;
2. ръчна или полуавтоматична самосинхронизация - за турбогенераторите.
Чл. 989. (1) Когато точната синхронизация се използва като основен начин за включване на генераторите в паралел, се предвиждат устройства за автоматична или полуавтоматична точна синхронизация.
(2) За генератори с мощност 12 MW и по-малка се допуска използването на ръчна точна синхронизация с блокировка срещу несинхронно включване.
Чл. 990. Независимо от използвания способ за синхронизация всички генератори се снабдяват с устройства, позволяващи при необходимост извършването на ръчна точна синхронизация с блокировка срещу несинхронно включване.
Чл. 991. (1) Полуавтоматична или ръчна точна синхронизация се предвижда в подстанции от основната електрическа мрежа и в електрическите централи, където се налага синхронизация на отделни части от електрическите централи със системата или на секции помежду им.
(2) Псевдосинхронизация се прилага, когато се налага прехвърлянето на част от една електрическа система към друга електрическа система, с която не работи в синхронизъм, без прекъсване на електрозахранването.
(3) В случая по ал. 2 автоматиката контролира разликата в честотите на двете системи и ги включва краткотрайно в паралел при допустимата максимална разлика (допустимия ъгъл), след което с помощта на автоматични прекъсвачи определената част от едната електрическа система се присъединява към другата система. Когато това не се осъществи, автоматиката възстановява схемата на първоначалното положение.
Раздел V
Автоматично регулиране на напрежението и реактивната мощност
Чл. 992. Устройствата за автоматично регулиране на напрежението (АРН) и реактивната мощност са предназначени за:
1. увеличаване тока на възбуждането на синхронните машини до максималната му стойност (форсиране) при нарушаване на нормалния режим в електрическата система, съпроводено с понижение на напрежението;
2. поддържане на напрежението по зададен график при нормална работа на електрическата система;
3. разпределяне на реактивния товар между източниците на реактивна мощност по дадено задание.
Чл. 993. (1) Генераторите и синхронните компенсатори освен с устройствата за АРН се снабдяват с устройства за релейно форсиране на възбуждането.
(2) Допуска се използването само на устройство за форсиране на възбуждането за генератори и синхронни компенсатори с мощност под 2,5 MW, с изключение на електрическите централи, работещи изолирано или в системи с малка мощност.
Чл. 994. Устройствата за АРН се присъединяват към напреженовите трансформатори без предпазители. Към тези вериги не се допуска присъединяване на други апарати освен едно напреженово реле от устройството за форсиране на възбуждането.
Чл. 995. Устройството за форсиране на възбуждането се изпълнява по начин, непозволяващ заработването му при прегаряне на един от предпазителите на високата страна на напреженовите трансформатори.
Чл. 996. Устройствата за АРН ограничават недопустимото повишаване на напрежението от изводите на хидрогенераторите във всички случаи на увеличаване на оборотите им. При необходимост АРН може да се допълни с устройство за бързодействащо отвъзбуждане.
Чл. 997. В схемата на устройството за форсиране на възбуждането се предвижда възможност да действа на резервната възбудителка, когато тя замества основната възбудителка.
Чл. 998. Устройствата за компаундиране се присъединяват към токовите трансформатори на страната на изводите на генератора (от страна на шините).
Чл. 999. За генераторите в електрическите уредби без постоянен оперативен персонал се използват устройства за АРН, които не допускат продължително претоварване на машините, без да възпрепятстват форсирането на възбуждането в допустимото време.
Чл. 1000. Генераторите с мощност 100 MW и по-голяма се снабдяват с бързодействащи възбудителни системи с АРН със силно действие.
Чл. 1001. Възбудителната система и устройството за АРН осигуряват устойчиво регулиране от най-малката до най-голямата допустими стойности на възбудителния ток.
Чл. 1002. Електрическите централи с два и повече генератора, с единична мощност 2,5 MW и по-голяма се снабдяват с общостанционни автоматични системи за управление на технологичните процеси или (при липсата им) със системи за групово управление на възбуждането.
Чл. 1003. Подстанциите, в които се предвижда паралелна работа на трансформатори (автотрансформатори) с автоматично регулиране на коефициента на трансформация, се снабдяват с общостанционни автоматични системи за управление на технологичните процеси, които предотвратяват протичането на недопустими уравнителни токове между трансформаторите.
Чл. 1004. Трансформаторите с устройства за регулиране на напрежението под товар се снабдяват със системи за автоматично регулиране на коефициента на трансформация.
Чл. 1005. Кондензаторните уредби се снабдяват с устройства за автоматично регулиране.
Раздел VI
Автоматично ограничаване понижаването на честотата
Чл. 1006. Автоматичното ограничаване понижаването на честотата се изпълнява по начин, който не допуска по-ниска установена честота от 48 Hz - 60 s след смущението при най-големия възможен дефицит на активна мощност в ЕЕС.
Чл. 1007. Автоматичното ограничаване понижаването на честотата се осъществява чрез:
1. активиране на разполагаемия резерв за първично регулиране на честотата;
2. активиране на разполагаемия резерв за вторично регулиране на честотата и обменните мощности;
3. автоматично включване и натоварване на бързо пускащи се генераторни мощности във водни и газови електрически централи;
4. автоматично честотно разтоварване (АЧР).
Чл. 1008. Автоматичното активиране на разполагаемия резерв за първично и вторично регулиране на честотата е с приоритет с цел намаляване обема на електрически товари, изключвани от действието на АЧР.
Чл. 1009. Автоматичното честотно разтоварване действа на изключване на електрически товари в следния приоритет:
1. изключване на хидроагрегатите, работещи в помпен режим;
2. изключване на потребителите на електрическа енергия, за които е допустимо краткотрайно (в рамките на няколко минути) прекъсване на електрозахранването.
Чл. 1010. (1) Електрическите товари, изключвани от АЧР, се разпределят равномерно в ЕЕС.
(2) След действие на АЧР не се допуска възникване на претоварвания на елементи в електрическата мрежа и отклонения на напрежението извън допустимите граници.
Чл. 1011. Допуска се използването на устройства за АЧР с грешка при измерване на честотата не по-голяма от 0,01 Hz и грешка при измерване на нарочното забавяне по време не по-голяма от 0,05 сек.
Чл. 1012. Настройките на АЧР, включващи честота на заработване, нарочно забавяне по време и обем на изключваните електрически товари, се задават от оператора на ЕЕС в зависимост от конкретните условия.
Раздел VII
Автоматично регулиране на честотата и активната мощност
Чл. 1013. (1) Устройствата за автоматично регулиране на честотата (АРЧ) и активната мощност (АРМ) в електроенергийната система:
1. поддържат зададена (планова) честота при нормален режим;
2. поддържат зададена обменна мощност със съседни електроенергийни системи.
(2) При изпълнение на функциите по ал. 1 АРЧ и АРМ осигуряват:
1. първично регулиране на честотата;
2. вторично регулиране на честотата и обменните мощности;
3. третично регулиране на активната мощност;
4. корекция на синхронното време.
Чл. 1014. (1) С устройствата за АРЧ се осигурява поддържане на честотата в границите 50 ± 0,02 Hz. Допуска се устройствата за АРЧ да не реагират на отклонения на честотата, предизвикани от краткотрайни колебания на товара на електроенергийната система.
(2) Средното отклонение на синхронното време за денонощие е не повече от 30 s.
Чл. 1015. (1) Електрическите централи, които участват в автоматичното регулиране на честотата, се снабдяват с автоматични системи за управление на активната мощност и турбинни регулатори с възможност за регулиране на статизма.
(2) За големите ВЕЦ се предвиждат системи за управление на активната мощност с възможност за дистанционно пускане и спиране на отделни агрегати.
Чл. 1016. Електрическите централи, които не вземат участие в автоматичното регулиране на честотата и мощността в електроенергийната система, автоматично поддържат зададен товар. Поддържането на зададения товар с автоматичните регулатори е с грешка не по-голяма от ± 2 % (от зададената мощност).
Чл. 1017. (1) При честота, по-ниска от 47,5 Hz, се осъществява отделяне на ТЕЦ за работа на „район" чрез устройство за автоматично честотно отделяне АЧО.
(2) При честота, по-висока от 50,3 Hz, генераторите в електрическите централи автоматично се разтоварват до предварително зададена мощност. При продължаване на нарастването на честотата автоматиката последователно изключва от системата първо хидрогенератори и след това турбогенератори.
Чл. 1018. Устройствата за АРЧ и АРМ се предвиждат с възможности за лесно и бързо изменение на настройките им.
Чл. 1019. При използване на телемеханични канали в схемата на устройствата за АРЧ и АРМ повредите в каналите не трябва да предизвикват изменение на товара на електрическите централи.
Чл. 1020. При резки и бързи изменения на честотата в началния момент автоматичното регулиране на честотата и мощността се осъществява чрез първичното регулиране при спазване на изискванията:
1. диапазонът за първично регулиране на всеки блок се определя от настройката на статизма и зададения максимален резерв, в зависимост от техническите му характеристики;
2. времето за активиране на пълния резерв за първично регулиране не надвишава 30 s от момента на възникване на смущението по честота;
3. всички блокове, които участват в първичното регулиране, поддържат резерва за първично регулиране през цялото време на отклонение на честота в системата от плановата.
Чл. 1021. Честотата и обменните мощности се регулират чрез централен вторичен регулатор в централно диспечерско при спазване на изискванията:
1. скоростта на изменение на мощността на термичните агрегати е от 1 до 4 % (от номиналната мощност) за минута;
2. скоростта на изменение на мощността на ВЕЦ (с водохранилища) е от 1 до 5 % (от номиналната мощност) за секунда.
Раздел VIII
Делителни автоматики
Чл. 1022. (1) Делителни автоматики се осигуряват за:
1. разделяне на обединени електроенергийни системи в дадени точки при възникване на асинхронен ход;
2. отделяне на електрическите централи при понижение на честотата (АЧО);
3. разтоварване на автотрансформатори и други елементи от ЕЕС.
Чл. 1023. С автоматика за прекратяване на асинхронен ход (АПАХ) се снабдяват свързващите ВЛ при наличие на опасност от възникване на асинхронен ход между паралелно работещи електроенергийни системи или между части от тях. Автоматиката за прекратяване на асинхронен ход действа на изключване на ВЛ само при възникване на асинхронен ход и не заработва при синхронни колебания. Автоматиката за прекратяване на асинхронен ход има две зони на действие:
1. първа зона, която обхваща защитаваната ВЛ и действа в първия цикъл на асинхронния ход без нарочно забавяне;
2. втора зона, която обхваща част от системата след ВЛ и я изключва след зададен брой цикли на асинхронния ход.
Чл. 1024. Автоматика за честотно отделяне (АЧО) на ТЕЦ от ЕЕС при понижаване на честотата в системата под зададена настройка се предвижда с цел оставането им в работно състояние. При отделянето се запазват собствените нужди на ТЕЦ и те имат готовност за възстановяване на ЕЕС след крупни аварии. Чрез разполагане на честотни релета на подходящи места се отделя район, самостоятелно захранван от централата.
Чл. 1025. Автоматики за разтоварване на автотрансформатори и други елементи от електрическата мрежа се предвиждат за предотвратяване на изключването им и изключването на други елементи от системата.
Чл. 1026. За предотвратяване на недопустимо повишаване на оборотите на турбините на ТЕЦ при аварийно отпадане на товара делителната защита действа без закъснение на изключване на част от генераторите при повишение на честотата до 52 - 53 Hz.
Раздел IX
Автоматика за ограничаване понижаването на напрежението
Чл. 1027. Устройствата за автоматично ограничаване понижаването на напрежението осигуряват устойчивостта на системата и предотвратяват възникването на лавина на напреженията в следаварийни условия на работа на ЕЕС.
Чл. 1028. Устройствата по чл. 1027 освен стойността на напрежението контролират и други параметри, включително скоростта на изменение на напрежението, като въздействат и на форсирането на възбуждането на синхронните генератори, изключването на реактори и по изключение при липса на други мрежови мероприятия - изключването на потребители.
Раздел X
Автоматика срещу недопустимо повишаване на напрежението
Чл. 1029. За запазване на съоръженията за ВН от продължителното въздействие на повишеното напрежение, предизвикано от едностранно изключване на ВЛ, се прилагат автоматични устройства, действащи при увеличаване на напрежението над 110 - 130 % от номиналното и с контрол на стойността и посоката на реактивната мощност по ВЛ.
Чл. 1030. (1) Автоматиката по чл. 1029 действа със закъснение, отчитащо допустимата продължителност на пренапреженията и отстроено от продължителността на атмосферните и комутационни пренапрежения.
(2) Автоматиката действа за последователно включване на шунтови реактори (ако има такива) в подстанцията или централата, където е регистрирано повишено напрежение. Ако такива липсват или включването на реакторите не довежда до необходимото понижаване на напрежението, автоматиката действа на изключване на ВЛ, предизвикваща недопустимото увеличение на напрежението.
Чл. 1031. Автоматиката срещу недопустимо повишаване на напрежението се прилага задължително за ВЛ с напрежение 400 kV и по-високо, а за по-ниските напрежения - при доказана необходимост.
Раздел XI
Автоматично разтоварване на електроенергийната система при аварийно изключване на големи генераторни мощности
Чл. 1032. За случаите на аварийно изключване на големи генераторни мощности в ЕЕС на България с цел предотвратяване на претоварването на електрическите връзки със съседни ЕЕС и аварийното й отделяне от обединената ЕЕС, водещо до аварийното изключване на голям брой потребители, се допуска въвеждането на разтоварваща автоматика.
Чл. 1033. Разтоварващата автоматика заработва при аварийното изключване на големи генераторни мощности, създаващо опасност от отделяне на ЕЕС на България от обединената ЕЕС, с която работи паралелно.
Чл. 1034. Разтоварващата автоматика действа на разтоварване на ЕЕС, като изключва електрически товари в следния приоритет:
1. хидроагрегатите, работещи в помпен режим;
2. потребителите на електрическа енергия, за които е допустимо краткотрайно (в рамките на няколко минути) прекъсване на електрозахранването.
Чл. 1035. Изключваните от разтоварващата автоматика електрически товари се разпределят равномерно в ЕЕС. След действие на разтоварващата автоматика не се допуска възникването на претоварвания на елементи в електрическата мрежа и отклонения на напрежението извън допустимите граници.
Чл. 1036. Времето за разтоварване на ЕЕС от действието на разтоварващата автоматика е от 0,2 до 1,0 s.
Чл. 1037. Настройките на разтоварващата автоматика, принципът на действие, обемът на изключваните електрически товари, техническите средства и режимът на работа се задават от оператора на ЕЕС в зависимост от конкретните условия.
Раздел XII
Общи изисквания към уредбите за мрежово телеуправление
Чл. 1038. За мрежово телеуправление (МТУ) се предвиждат уредби за дистанционно командване на потребителите на електрическа енергия и апарати посредством нискочестотни командни импулси, инжектирани в електрическата мрежа 50 Hz.
Чл. 1039. Централната командна автоматика и апаратурите за синхронно предаване на команди към местните командни автоматики на предавателните уредби за мрежово телеуправление се разполагат в диспечерския пункт за даден район на ЕЕС.
Чл. 1040. Местните командни автоматики и принадлежащите им предавателни уредби на МТУ се разполагат в подходящи помещения на подстанции ВН/СрН, възлови станции и трафопостове СрН/НН на дадения район на ЕЕС.
Чл. 1041. Приемниците на МТУ се поставят в разпределителните табла 380/220 V.
Чл. 1042. Приемниците на МТУ се захранват директно от общите шини на разпределителното табло или от захранващата фаза на командвания уред, но винаги през предпазител след главния прекъсвач.
Чл. 1043. Допуска се приемниците на МТУ да командват потребителите и чрез междинни усилващи апарати (контактори и др.).
Чл. 1044. Командите, за които са настроени изходящите релета на приемниците на МТУ, се отбелязват върху капака на приемниците така, че да отразяват съществуващото положение.
Чл. 1045. Винтовете, с които се закрепват капаците на приемниците МТУ и на всички апарати, функционално свързани с тях, да позволяват пломбирането им.
Глава двадесет и втора
АВТОМАТИЗИРАНА СИСТЕМА ЗА ДИСПЕЧЕРСКО УПРАВЛЕНИЕ (АСДУ) НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНАТА СИСТЕМА
Раздел I
Общи изисквания, определения
Чл. 1046. Всеки обект от ЕЕС се проектира и изгражда в съответствие с изискванията за функционирането на „Автоматизирана система за диспечерско управление" (АСДУ).
Чл. 1047. Автоматизираната система за диспечерско управление включва средствата за:
1. телекомуникации (ТК);
2. телемеханика (ТМ);
3. надеждно ел.захранване;
4. информационно-управляващи комплекси (ИУК).
Чл. 1048. Към АСДУ се поставят изисквания за осигуряване на:
1. надеждна и икономична работа на ЕЕС;
2. повишаване ефективността на диспечерското управление при водене на режимите, ликвидиране на нарушения и аварии в ЕЕС;
3. поддържане качество на електрическата енергия съгласно стандарта и зададените обмени на енергия с други електроенергийни системи.
Чл. 1049. (1) При проектиране на средствата за АСДУ с операторите на електроенергийната система/разпределителните мрежи се съгласуват обемът, видът и условията на работа на АСДУ за всеки електроенергиен обект.
(2) Допуска се при проектирането на АСДУ да не се предвиждат средства за телемеханика, ако това е обосновано технически и икономически.
(3) Системите и апаратурата, използвани за изграждане на АСДУ, се предвиждат за работа в реално време с разполагаемост не по-малка от 99,8 %, ако изрично не е определена друга разполагаемост.
Чл. 1050. Компонентите, материалите и апаратурата за АСДУ се проектират, произвеждат и тестват в съответствие с действащите стандарти ISO, IEC, ITU-T.
Чл. 1051. Апаратурата за АСДУ се избира с възможност за монтиране в стандартни шкафове, рамки с етажи и с лесен достъп за поддръжка и ремонт.
(2) Елементите за апаратурата, шкафовете и кабелите по ал. 1 се маркират с устойчиви на износване надписи и етикети, в съответствие с документацията.
(3) Връзките на ТМ и нискочестотните връзки на ТК се осъществяват през репартитор от ножов тип.
(4) За апаратурата на АСДУ се извеждат основни алармени индикации на независими контакти с възможност за подаване към наблюдаваща, записваща и анализираща апаратура.
Чл. 1052. Съоръженията и апаратурата за АСДУ се избират за работа при климатични условия, както следва:
1. външни климатични условия - температура на въздуха от - 25 °C до + 55 °C, относителна влажност Ј 95 %;
2. вътрешни климатични условия(за неклиматизирани помещения) - температура на въздуха от - 10 °C до + 55 °C, относителна влажност Ј 95 %.
Чл. 1053. Програмното осигуряване в АСДУ включва системно и потребителско програмно осигуряване, за което се поставят изискванията:
1. за системното програмно осигуряване - въвеждане на последните версии на лицензирани програмни продукти;
2. за потребителското програмно осигуряване - възможности за реализиране на специфичните функции на системата по събиране, архивиране, визуализиране и тестване на информацията.
Раздел II
Телекомуникации
Чл. 1054. (1) Телекомуникационните средства за диспечерско управление се изграждат като мрежа чрез:
1. високочестотни (ВЧ) канали по електропроводи;
2. ултракъсовълнови (УКВ) радиовръзки;
3. радиорелейни линии (РРЛ);
4. оптични кабели и телекомуникационна апаратура;
5. сателитни радиотелефони;
6. телекомуникационни медни кабели;
7. телеграфни канали;
8. телефонни автоматики;
9. безжични аналогови и цифрови системи;
10.телефонни апарати.
(2) Чрез телекомуникационната мрежа се предава говор, образ, данни, сигнали за телеуправление и телерегулиране, ускорение на релейни защити (РЗ) и противоаварийни автоматики (ПАА).
(3) За телеграфни канали за телемеханика (ТМ), ускорения на РЗ и ПАА се използват телефонни канали с вторично уплътняване.
(4) Телефонните канали за нуждите на ТМ, РЗ и ПАА задължително се включват и към автоматичната телефонна мрежа на съответното ниво на диспечерско управление, като се предвиждат необходимите съоръжения и блокове.
Чл. 1055. (1) Електропроводните линии, които се използват за ВЧ канали, се проектират и изграждат с високочестотни обработки по схема фаза-фаза или фаза-земя.
(2) Честотите на предаване и приемане на ВЧ канали се определят от оператора на електроенергийната система в разрешения за отрасъл „Енергетика" честотен диапазон.
Чл. 1056. Честотният диапазон за работа на УКВ радиовръзки и РРЛ се определя с лиценз от Комисията за регулиране на съобщенията.
Чл. 1057. (1) Оптичната връзка се изгражда чрез:
1. оптичен кабел, вграден в мълниезащитното въже на електропроводи;
2. диелектрични самоносещи оптични кабели;
3. подземни оптични кабели.
(2) Всички оптични връзки в обектите се осъществяват посредством оптичен разпределителен шкаф.
Раздел III
Телемеханика
Чл. 1058. (1) С телемеханиката се осигурява пълна наблюдаемост на обекта чрез приемане, обработване и предаване към оператора на електроенергийната система в реално време на информация за: телеизмерване (ТИ), телесигнализация (ТС), показания на електромери (телеброене ТБр), стъпала на янсенови регулатори, команди за телеуправление (ТУ) и телерегулиране (ТР).
(2) Апаратурата за телемеханика в обектите с междусистемни електропроводи от съображения за сигурност и достоверност се дублира, предава по независими телекомуникационни канали и има независимо електрозахранване.
(3) Информацията, свързана със системата за автоматично регулиране на честотата и активната мощност (САРЧМ), се предава по два взаимно независими телекомуникационни канала.
Чл. 1059. (1) Телеизмерването да осигурява предаване на информация за основните електрически и технологични параметри, характеризиращи режима на работа на електрическите уредби.
(2) За преобразувателите на ТИ е възможно използването на датчици, локални контролери или специални понижаващи трансформатори, които обслужват АСДУ и отговарят на изискванията за клас на точност.
(3) Телеизмерванията, необходими за работа в повече от един диспечерски пункт, се ретранслират.
Чл. 1060. За електромерите на междусистемни електропроводи се предвижда предаване на показания в диспечерския пункт.
Чл. 1061. (1) Чрез телесигнализация се осигурява информация за:
1. състоянието на комутируемите съоръжения, определящи топологията на обекта;
2. задействалите релейни защити;
3. аварийните състояния;
4. състоянието на апаратурата от АСДУ.
(2) Сигналът за комутируемите съоръжения се взема от свободен блок-контакт или от реле-повторител, като за всеки обект се изпълнява еднотипно.
(3) Телесигнализацията, необходима за работа в повече от един диспечерски пункт, се ретранслира.
Чл. 1062. Информацията за стъпалата на янсеновите регулатори на трансформаторите се предава чрез преобразувател, който кодира съответното стъпало.
Чл. 1063. (1) Телеуправлението се предвижда за комутируеми съоръжения, които оперативно и технически подлежат на дистанционно управление.
(2) Командите за телеуправление се подават на индивидуални помощни релета за включване и за изключване.
(3) За електрическите уредби с ТУ се предвиждат технически възможности за извеждане и въвеждане на ТУ за всяко присъединение.
(4) На всеки обект за информация на дежурния персонал се предвижда сигнализация за действието на ТУ.
(5) Блокирането на ТУ от защити и автоматики се осъществява по утвърдени схеми от оператора на електроенергийната система.
(6) Телеуправлението на едно съоръжение може да се осъществява само от един оператор.
Чл. 1064. Телерегулирането осигурява предаване на всички необходими сигнали и задания за активна мощност от централния регулатор към местните регулатори за обекти, включени към системата за автоматично регулиране на честота и мощност (САРЧМ).
Чл. 1065. Токовите и напреженови вериги, свързани с предаване на информация към апаратурите от АСДУ, се съобразяват с изискванията по глава двадесет и втора.
Раздел IV
Системи за надеждно електрозахранване
Чл. 1066. (1) Променливотоковото захранване на апаратурите от АСДУ се осъществява посредством инвертор, свързан към акумулаторна батерия на обекта.
(2) Електрозахранването се извършва от собствените нужди на енергийния обект, когато инверторът или батерията са повредени или се извършват профилактични проверки.
(3) За обектите, в които няма акумулаторна батерия или капацитетът й е недостатъчен, инверторът се доставя със собствена батерия.
(4) В диспечерските пунктове и енергийните обекти, включени в схемата за бързо възстановяване на енергийната система след тежки аварии, се предвиждат дизел-генератори, които осъществяват електрозахранването на апаратурите за АСДУ при по-продължително отпадане на електрозахранването.
(5) Постояннотоково захранване с напрежение 48 V се резервира.
(6) За апаратурите и съоръженията от АСДУ в линейно апаратните зали (ЛАЗ) се инсталират отделни захранващи електротабла.
Раздел V
Информационно управляващи комплекси
Чл. 1067. (1) За преносното и разпределителните предприятия се проектират и изграждат информационно управляващи комплекси (ИУК) за управление в реално време на електрическите мрежи и генераторите, намиращи се на тяхна територия.
Чл. 1068. (1) Информационно управляващият комплекс се изгражда с компютърна система за наблюдение и управление на електроенергийната система в реално време.
(2) Информационно управляващите комплекси обхващат:
1. SCADA (Supervisory Control And Data AcquisITion) - система за събиране, обработка, визуализация, архивиране и протоколиране на телеинформация и телеуправление на комутационни апарати в електроенергийни обекти;
2. AGC (Аutomatic Generation Control) - система за автоматично регулиране на честотата и обменните мощности;
3. PAS (Power Application Software) - система за режимни изчисления в реално време, включваща потокоразпределение, оценка на състоянието, сигурност, оптимално потокоразпределение и др.;
4. система за енергийно планиране, включваща програми за хидротермална координация, оптимален работен състав на генериращите мощности и икономичен диспечинг;
5. система за диспечерски тренажор;
6. система за дълговременно архивиране на информацията.
(3) За функционалността на ИУК се изисква:
1. критичните функции по отношение на сигурност да включват като минимум SCADA и AGC функциите;
2. некритичните функции да включват генериране на банката данни, генериране на картини и протоколи, система за дългосрочно архивиране и диспечерски тренажор;
3. разполагаемостта на критичните функции да е най-малко 99,95 % или общото годишно отпадане за всички критични функции да е най-много 4 h и 23 min;
4. разполагаемостта на некритичните функции да е в рамките на 95 %;
5. времето за реализация на информационно управляващата система на заявки на оператора е до 1 sec, а времето на извикване на картина на дисплеите е без видимо забавяне за оператора.
(4) Информационно управляващият комплекс на оператора на електроенергийната система се проектира и изгражда на база отворена архитектура, позволяваща да се комуникира с информационно управляващите системи на диспечерските центрове на съседните ЕЕС и разчетния център на UCTE (Union for the Coordination and Transport of Energy).
(5) Информационно управляващите комплекси на операторите на разпределителните мрежи включват функционалност и интерфейси, съвместими с информационно управляващия комплекс на централното и териториалните диспечерски управления на оператора на електропреносната мрежа.
(6) Интерфейсите между ИУК се осъществяват на база на телемеханични и стандартни IEC протоколи.
Раздел VI
Общи изисквания за изграждане и съоръжаване на диспечерски центрове и линейно-апаратни зали на електроенергийни обекти
Чл. 1069. (1) Диспечерският център включва сградите и техническите средства за целите на оперативно-диспечерско управление на ЕЕС.
(2) Преносното и разпределителното предприятие изграждат диспечерски центрове за територията, която управляват.
(3) Диспечерските центрове се изграждат и модернизират по утвърдени схеми за развитие на електрическите мрежи и организация на експлоатацията на ЕЕС.
(4) Проектите за диспечерски центрове на електроенергийната система се съгласуват с оператора на електроенергийната система.
(5) При проектиране на диспечерските центрове се отчитат всички изисквания, свързани с пожарни, климатични, архитектурно-строителни и санитарни норми, като се обръща особено внимание за наличие на естествено осветление, ниво на шум и изпълнение на ергономичните норми в диспечерската зала.
(6) Помещенията на диспечерските центрове се разполагат на един или съседни етажи с осигуряване на рационални информационни връзки и най-малка дължина на кабелите.
Чл. 1070. (1) За апаратурите от АСДУ в диспечерските центрове и електроенергийните обекти се определят самостоятелни помещения ЛАЗ (линейно апаратни зали), защитени от запрашаване и влага, с осигурена климатизация, подходящо осветление, обзавеждане и противопожарни средства.
(2) Токозахранващите източници се разполагат в самостоятелни помещения, ако това се налага от режима им на работа, в близост до ЛАЗ.
Чл. 1071. (1) За заземяване на апаратурите от АСДУ, разположени в границите на заземителния контур на обектите, се използва същият заземителен контур.
(2) За заземяване на апаратурите от АСДУ, разположени извън енергийния обект, се предвиждат едно работно и две измерителни заземления.
Глава двадесет и трета
ВТОРИЧНИ ВЕРИГИ
Раздел I
Област на приложение
Чл. 1072. Изискванията в тази глава се отнасят за вторични вериги на електрически уредби, включващи веригите за измерване, управление, сигнализация, контрол, автоматика и релейна защита.
Раздел II
Общи изисквания
Чл. 1073. (1) Работното напрежение на вторичните вериги е не по-високо от 500 V.
(2) Присъединяваните апарати към вторичните вериги трябва да отговарят на условията на работната среда и на изискванията за безопасност.
Чл. 1074. (1) Вторичните вериги на електрическите уредби се изпълняват с контролни кабели и проводници, с жила от мед или полутвърд алуминий.
(2) Не се допуска използване на контролни кабели с жила от полутвърд алуминий в електрически уредби и помещения за:
1. основни производствени и спомагателни съоръжения на електрически централи с единична мощност на генераторите 60 MW и по-голяма;
2. разпределителни уредби и системни електрически подстанции с напрежение 110 kV и по-високо;
3. взривоопасни помещения клас В - I, В - Iа и В - II;
4. механизми на доменни и конверторни пещи и главните линии на високопроизводителни валцовачни станове с непрекъснато действие, както и за електрически потребители от нулева категория на промишлени предприятия;
5. диференциална защита на събирателни шини, устройство за резервиране отказа на прекъсвачите за напрежение 110 kV и по-високо и за системна противоаварийна автоматика;
6. технологични защити на топлинни електрически централи;
7. вторични вериги за работно напрежение до 60 V при диаметър на жилата на контролните кабели и проводници до 1 mm.
Чл. 1075. (1) По условията за механична якост най-малкото сечение на жилата на контролните кабели и проводници, присъединявани с клеми, се избира:
1. към табла и апарати - 1,5 mm2 за мед и 2,5 mm2 за алуминий;
2. токови вериги - 2,5 mm2 за мед и 4 mm2 за алуминий;
3. неотговорни вторични вериги в електрически уредби за напрежение до 1000 V и в промишлени предприятия - 1 mm2 за мед.
(2) При работно напрежение до 60 V диаметърът на запояваните медни жила на кабелите и проводниците е най-малко 0,5 mm.
(3) При работно напрежение над 60 V сечението на запояваните медни жила на кабели и проводници е най-малко 0,5 mm2.
(4) Свързването с едножични жила чрез клема или запояване се допуска само към неподвижни елементи на вторичните апарати.
(5) Връзките с подвижни или разглобяеми елементи към апарати (щепселни съединители, изпитвателни блокове и др.), както и към подложени на вибрации табла и апарати, се изпълняват чрез гъвкави (многожични) жила.
Чл. 1076. (1) Сечението на жилата на контролните кабели и проводници се избира по условията:
1. устойчивост при к. с., изключвани без нарочно закъснение;
2. допустимо продължително токово натоварване съгласно глава трета;
3. термична устойчивост за веригите към токови трансформатори;
4. осигуряване работата на апаратите в класа им за точност.
(2) За вторичните вериги да се спазва:
1. за токови вериги - токовите трансформатори да работят в класа на точност, както следва:
а) за електромери за търговско и техническо измерване на електрическа енергия - изискванията в глава пета;
б) за измервателни апарати на табла и за измервателни преобразуватели на ток и мощност - изискванията на глава шеста;
в) за релейна защита и автоматика - работа в границите на 10 % грешка;
2. за напреженови вериги загубите на напрежение от напреженовите трансформатори при максимален товар да не надвишават:
а) до електромери за търговско измерване, измервателни преобразуватели на мощност за изчислителни устройства и за междусистемни електропроводи - 0,2 %;
б) до електромери за техническо измерване на енергия - 1,0 %;
в) до измервателни апарати на табла и датчици за измерване на мощност - 1,0 %;
г) до табла за релейна защита и автоматика - 3 %;
д) до измерителния орган на АРН - 1 %;
е) при съвместно захранване на различни товари по общи жила тяхното сечение се избира по най-малките нормирани загуби на напрежение;
3. за оперативни вериги загубите на напрежение от източника на захранване да не надвишават:
а) до таблата и електрическите задвижвания на комутационните апарати при най-голямо токово натоварване - 10 %;
б) до електромагнитни задвижвания на комутационни апарати с трикратна и по-голяма форсировка за тока на форсиране - 25 %.
Чл. 1077. (1) Допуска се обединяване в един контролен кабел на различни вторични вериги (за управление, измерване, защита и сигнализация) и на силови първични вериги, захранващи потребители с малка мощност (електрически задвижвания, помпи, вентилатори и др.).
(2) Допуска се използване на общи контролни кабели за вторичните вериги на различни монтажни единици, с изключение на взаимно резервираните.
(3) За избягване увеличението на индуктивното съпротивление на жилата на кабелите вторичните вериги на токовите и напреженовите трансформатори трябва да се изпълняват така, че сумата на токовете, протичащи в тези вериги, да бъде равна на нула във всички възможни режими на работа.
Чл. 1078. (1) Контролните кабели се присъединяват към таблата чрез клемореди или изпитвателни блокове.
(2) Свързването на две медни жила заедно в една клема не се препоръчва, а на две алуминиеви жила - не се допуска.
(3) Допуска се контролни кабели да се присъединяват непосредствено към изводите на измервателни трансформатори или на отделни апарати.
(4) Използваните клеми отговарят на материала и сечението на жилата на кабелите и проводниците.
Чл. 1079. (1) Снаждането на контролни кабели се допуска, когато дължината на трасето превишава строителната дължина на кабела.
(2) Контролните кабели с неметална обвивка и кабелите с алуминиеви жила се снаждат в допълнително поставени междинни клемореди, монтирани в шкафове, или чрез специални муфи, съответстващи на вида на материала.
(3) Контролните кабели с метална защитна обвивка (бронирани) се снаждат чрез специални херметични муфи.
Чл. 1080. (1) Контролните кабели, техните жила и съединителните проводници във вторичните вериги задължително се маркират с буквено-цифрови означения.
(2) Маркировката обхваща също апаратите с техните елементи и клеморедите с принадлежащите им клеми.
Чл. 1081. (1) Типовете проводници и контролни кабели за вторични вериги и начините за тяхното полагане и защита се избират при отчитане на изискванията на глави трета и четвърта.
(2) При полагане на проводници и контролни кабели в среда с висока температура, агресивност и др. се употребяват специални проводници и кабели или се вземат мерки за тяхната защита.
Чл. 1082. За вторични вериги на устройства, чувствителни към влиянието на други устройства или близки вериги, се използват екранирани проводници и контролни кабели с общи екрани или с екранирани жила.
Чл. 1083. (1) Веригите за постоянен и променлив ток на табла, пултове, шкафове и задвижвания на комутационни апарати се монтират чрез кабели и проводници само с медни жила, с най-малко сечение:
1. за едножични жила, прикачени към клеми - 1,5 mm2;
2 . за едножични жила, присъединени чрез запояване - 0,5 mm2;
3. за многожични жила, свързани чрез запояване или към клеми със специални накрайници - 0,35 mm2;
4. за жила, присъединявани чрез запояване при работно напрежение до 60 V - 0,197 mm2 (диаметър - не по-малък от 0,5 mm).
(2) Свързване с едножични жила чрез клеми или запояване се допуска само към неподвижни елементи на апаратите. За подвижни или разглобяеми елементи се използват гъвкави многожични жила с най-малко сечение 0,5 mm2.
(3) Механично натоварване в местата на запояване на проводниците не се разрешава.
(4) Контролните кабели и проводници за таблата се избират с неразпространяваща горенето изолация.
Чл. 1084. (1) Връзките между апаратите в едно табло или шкаф се изпълняват като правило без използване на междинни клемореди.
(2) Вторичните вериги, към които се присъединяват апарати за контрол и изпитване, се извеждат на клемореди или на изпитвателни блокове.
(3) На клемореди се извеждат и вторичните вериги за превключване на режима на работа на електрическите уредби.
Чл. 1085. (1) Междинните клемореди се монтират на места, където:
1. проводниците преминават в кабел;
2. се обединяват едноименни вериги (оперативни, напреженови и др.);
3. се включат преносими изпитвателни апарати;
4. няколко кабела преминават в един кабел или се преразпределят веригите на различни кабели.
Чл. 1086. (1) Клемите, които се отнасят към различни монтажни единици или съоръжения, се разделят в самостоятелни клемореди.
(2) Клемите, чието случайно свързване може да предизвика к.с. в оперативни и възбудителни напреженови вериги, както и във вериги за включване/изключване на присъединения, не трябва да се намират в непосредствена близост една до друга.
(3) За всеки вид релейна защита или устройство на едно присъединение, разположени на едно табло или шкаф, се предвижда отделно захранване с оперативно напрежение през самостоятелни клеми на клемореда и отделни вериги.
(4) Изключвателните вериги на отделните видове релейни защити се свързват към изходни релета на защитите или към изключвателни вериги на прекъсвачите през отделни клеми на клеморедите и чрез самостоятелни вериги.
Чл. 1087. За провеждане на контролни изпитвания се предвиждат изпитвателни блокове и/или клеми, позволяващи провеждане на изпитанията без отсъединяване на проводници за оперативно захранване, токови и напреженови вериги.
Чл. 1088. Клеморедите, помощните контакти от сигналните устройства на комутационните апарати и заземителните проводници се разполагат така, че да се осигури безопасно обслужване без изключване на присъединенията с напрежение 1000 V и по-високо.
Чл. 1089. (1) На оперативните вериги за постоянно и променливо напрежение се предвижда контрол на изолацията за всеки незаземен източник на захранване.
(2) Устройството за контрол на изолацията подава сигнал при снижаване на изолацията под дадена стойност, а при постоянно напрежение измерва и съпротивлението на изолацията на полюсите.
(3) За неразклонени оперативни вериги се допуска да не се изпълнява контрол на изолацията.
Чл. 1090. (1) Вторичните вериги за всяко присъединение се захранват с оперативно напрежение през отделни автоматични прекъсвачи или предпазители.
(2) Оперативните вериги за релейни защити и командни вериги на прекъсвачи за всяко присъединение се захранват през самостоятелни автоматични прекъсвачи или предпазители, които не са свързани с други функционални вериги (сигнални, блокировъчни и т.н.).
(3) Допуска се общо захранване на вериги за управление и сигнализация за положението на комутационни апарати.
(4) За присъединения с напрежение 110 kV и по-високо и за генератори (блокове с мощност над 100 MW) се предвижда разделено захранване на основни и резервни релейни защити с оперативно напрежение през самостоятелни автоматични прекъсвачи или предпазители.
(5) При последователно свързване на автоматични прекъсвачи и предпазители последните се монтират преди автоматичните прекъсвачи (към страната на захранващия източник).
Чл. 1091. (1) За релейните защити, автоматиките и веригите за управление на прекъсвачите на присъединенията се предвижда непрекъснат контрол на състоянието на веригите за оперативно напрежение.
(2) Контролът за изправността на веригите за управление, за следващата операция на прекъсвачи с дистанционно управление се осъществява чрез отделни релета или лампи.
(3) За неотговорни присъединения контролът на вторичните вериги за захранване може да бъде общ, изпълнен чрез реле или подаване на сигнал за изключване на автоматичните прекъсвачи в захранващите вериги.
(4) Контролът на веригите за следваща операция на прекъсвачите се изпълнява, когато те са снабдени с помощни контакти, като:
1. контролът за изправността на изключвателните вериги е задължителен;
2. контролът за изправността на включвателните вериги се извършва за прекъсвачите към отговорни присъединения и на предвидените за АВР и телеуправление.
Чл. 1092. (1) В електрическите уредби се предвижда аварийна и предупредителна сигнализация.
(2) Сигнализацията по ал. 1 се предвижда с възможност за периодично изпробване на изправността.
(3) При електрически уредби без постоянен дежурен персонал предупредителният сигнал се подава в местонахождението на персонала или на оператора.
Чл. 1093. Оперативните вериги се защитават срещу неправилни действия на различните устройства от пренапрежения при комутации във вторичните вериги, земни съединения и др.
Чл. 1094. (1) Заземяване на вторични вериги на токови трансформатори се извършва в една точка на най-близкия клеморед до трансформатора или на изводите на трансформатора.
(2) За сложни защити, включени към няколко ядра на токови трансформатори, заземяването е също в една точка, която се допуска то да се извърши през пробивен предпазител с напрежение до 1000 V, с шунтов резистор 100 Ω (за отвеждане на статичните заряди).
(3) Допуска се вторичните намотки на междинни токови трансформатори да не се заземяват.
Чл. 1095. (1) Вторичните намотки на напреженов трансформатор се заземяват чрез свързване на звездния център или единия край на намотките със заземителната уредба.
(2) Вторичните намотки се заземяват на най-близкия клеморед до трансформатора или на изводите на трансформатора.
(3) Допуска се заземяване на вторични вериги на няколко напреженови трансформатора в една РУ чрез обща заземителна шина. Когато тези шини се отнасят за различни РУ и се намират в различни помещения, те не се свързват помежду си.
(4) Вторичните намотки на напреженови трансформатори, захранващи оперативни вериги за променливо напрежение, се заземяват защитно през пробивен предпазител, ако не се предвижда работно заземяване на един от полюсите на мрежата за оперативно захранване.
Чл. 1096. (1) Вторичните вериги на напреженови трансформатори се защитават от к.с. с автоматични прекъсвачи или предпазители, поставени на всички незаземени проводници след клемореда.
(2) Във вторичните вериги на напреженовите трансформатори се осигурява възможност за тяхното видимо прекъсване чрез ръчни прекъсвачи, щепселни съединители и др.
(3) Забранява се поставянето на комутационни устройства, които могат да прекъснат заземителните проводници между вторичните намотки на напреженовите трансформатори и заземителните уредби.
Чл. 1097. За напреженови трансформатори, разположени в уредби с малки токове на земно съединение без компенсация на капацитивните токове (например на генераторно напрежение на блок „генератор-трансформатор", на напрежение „собствени нужди" на електрическа централа или подстанция и др.), при необходимост се предвижда защита от пренапрежения при самопроизволно изместаване на неутралата. Защитата може да се реализира чрез включване на активно съпротивление във веригите на отворения триъгълник.
Чл. 1098. (1) Напреженовите трансформатори задължително се снабдяват с устройство за непрекъснат контрол за изправността на вторичните напреженови вериги.
(2) Според типа на релейната защита и автоматика устройството за контрол по ал. 1 действа на сигнал и при необходимост извежда от работа съответната релейна защита и автоматика.
Чл. 1099. В места, подложени на сътресения и вибрации, се прилагат мерки против нарушаване на контактните съединения на проводниците и апаратите, лъжливо заработване на реле, преждевременно износване на апаратите и приборите.
Чл. 1100. Таблата, пултовете и шкафовете се надписват от двете страни с указание за тяхното предназначение и присъединение, към което принадлежат.